Театър на движението

 

СЪЩНОСТ

Експерименталният театър представлява опит за стимулиране на групов творчески процес, като средство за себепознание и себеизменение. Работи се предимно в областта на т.н. „театър на движението” – тип мултимедиен спектакъл, като постигането на крайния сценичен продукт обслужва предварително поставените цели за постигане на лична адаптация и социална интеграция на участниците.

Така, груповата работа закономерно очертава своите основни двойни цели: постигане на личностно израстване с помощта на творческия процес и стимулиране на личностно самоопределение с подкрепата на груповите взаимодействия в екипната работа. Прехвърлено в социалното обкръжение, това дава възможност на включилите се в групата да реагират по-пластично и креативно на предизвикателствата към личността им, а управлението на поведенческите им нагласи се улеснява от постигнатото по време на тренинга усещане за контрол над ситуацията и справяне с ролевия модел, съответен на конкретния момент.

МЕТОДИ НА РАБОТА

  • При груповия анализ, груповата работа и груповото консултиране става ясно, че и други имат подобни преживявания, и че човек  всъщност не е толкова сам и „отделен”. Така групата, а в последствие и сцената, се превръщат в тренировъчно поле, на което може да се отрепетира зависимостта и независимостта, като средство за укрепване на Аза
  • Театралните етюди и психодраматични техники са насочени основно към самоопределението при участниците. И тъй като този процес напомня на непрекъснатата смяна на реквизит, маска и костюм, в провокираните от самите тях тренингови форми на работа, участниците могат да се “видят” отстрани,  “проиграни от останалите”, както и да усетят в кой “образ на себе си” се чувстват най-сигурни. Така, през  възможностите на словото, на невербалната комуникация и на мета-езика, се постига по-вярно идентифицирате на  актуалните проблеми и личните  възможности, а “влизането в образ” активира смяната на мисловните нагласи по отношение на собствената самооценка.
  • Психофизическите подходи работят основно в посока изразяване на собствените емоции, често преминаващи в смисъла на “очистване” от натрупаните негативи и постигане на емоционално разтоварване. В повечето случаи репетиционният процес “стартира” не с групов анализ на проблематиката, а именно с “изиграване” на чувството и състоянието през движението, танца и пластиката.  И тъй като това се случва на фона на музика, избрана от самите участници, ефекта от преживяването е несравним с останалите подпомагащи техники и методи в практиката.
  • Арт-техниките и работата с творческа визуализация основно търсят активиране на творческото въображение, представляващо ключов момент в трансформацията на идеите в сценично движение. През методите на активното въображение младите участниците успяват да достигнат до собствените вътрешни представи, изразяващи техните скрити емоционални състояния, а обективирането на фантазните образи се случва през прилагането на различни движенчески похвати и арт – техники. Допълнително се прилага и метода на амплификацията, чрез който участниците правят опит да свържат собствените си образни представи, получени при работа с активното въображение, с посланията на древните култури и митологии. На практика, процесът обогатява личните им представи за самите тях и създава ново усещане за принадлежност към колективната история на цялото човечество.
  • По време на репетиционния процес се отчита силното архетипово присъствие на прилаганата символика в сценичните изображения. Появата на архтетипови образи в творчеството не е случайно, архетипите подпомагат интегрирането на несъзнавани съдържания у участниците, като с това се облекчава  болезнените  възрастови преходи и кризи на идентичността.

АВТОРСКИЯТ СПЕКТАКЪЛ

Репетиционния процес завършва с поставяне на авторски спектакъл – тип “сюжет по лични преживявания”, който е специфична форма на сценичния жанр, изградена изцяло по идеи на участниците.

И тъй като театъра се явява зона на паралелна реалност, основните средства на аналогия при работата с авторските постановки се движат в следните посоки: “сценичният спектакъл” кореспондира с личния “житейски сценарий”, “театралната сцена” – със “сцената на живота”; “сценичният сюжет” се свързва с “личното преживяване в реалността”; “ролите на сцената”  със “социалните роли”; “главният герой в спектакъла”  е аналог на “Аза, като главен герой на собствения си живот”; Така, “авторският спектакъл”  е обвързан основно с формулата “автори на собствения житейски сценарий”.

Самостоятелното творчество, като главна характерна черта на авторския спектакъл,  създава и рекламните материали за представленията, музиката в постановките е отново изцяло по идея на включилите се в групата, предложенията за костюм и декор – също. Всяко театрално представление е придружено от авторска фотоизложба – отново дело на участниците, а във всички постановки присъства и мултимедия, която дава възможност на „героите” да обединят през екрана многото реалности на техните вътрешни светове, вече пречупени през общото поле на сцената.

На практика, авторският спектакъл се проявява като един мащабен модел на обективация на вътрепсихични конфликти и потребности. Всяка една стъпка в създаването на спектакъла се подсказва от самите действащи лица – от сблъсъка на личните концепции, провокиращи идеята за сценария – до предпремиерните рекламни материали. Това създава усещане за значимост и пълноценност, а на мястото на малоценностните изживявания се добавя ново самочувствие и увереност. Така, създаването на един спектакъл по лични преживявания се превръща в един своеобразен голям тренинг за себепознание и себепромяна.

Работен екип:

  • Психолог
  • Психотерапевт
  • Модератор
  • Фотограф, камера и монтаж, флаш -анимация, предпечат, реклама и дизайн
  • Художник, арт – терапия, сценография и костюм

Предстои събиране на група за експериментален театър. Работната програма и часовия график ще бъдат обявени в началната страница на сайта.