Защо пилето пресича пътя?

Публикацията и видео – материала илюстрират методите за групово творчество в досегашния опит на екипа на сайта, върху които методи и опит се базира и планира цялостната концепция на Центъра в областите на работа с младите хора –  в сферата на тяхното авторско  творчество и личностно себеизразяване.

 

ЗАЩО ПИЛЕТО ПРЕСИЧА ПЪТЯ?

Мултимедиен авторски спектакъл на театрална трупа “Три – четири!”, 2006

Поради засилен интерес, на 16. 05.2006г. , в Дом на енергетика – Козлодуй, театрална трупа „Три – четири!” към ОДК представи за втори път авторския си спектакъл „Защо пилето пресича пътя?”, дебютирал една седмица по-рано. Със своеобразен театър на движението младите актьори разкриват отговорите на най-важните въпроси на младостта, а именно – как да бъдеш самия себе в смисъла на вечните ценности и концепции.

Базиран на мултимедия в реално време, спектакълът постига уникално единство между публика и действие, а яркият изказ и силното емоционално въздействие са неделим елемент от специфичните подходи на участниците, които изграждат постановката изцяло по психодраматични техники, отделните сюжети пресъздават техните отделни лични светове, а в общата реалност на спектакъла, младите актьори от трупата дават отговор на това как „невъзможното” става възможно

  • Режисура и постановка: Даниела Първанова
  • Мултимедия, аудио и видео – монтаж: Александрина Липова
  • Сценография и костюм: Мариана Ангелова
Продукция на Обединен детски комплекс, гр. Козлодуй

ЗА ПОСТАНОВКАТА

Кое е различното в този спектакъл? 

- Всичко започна от едно разлято безалкохолно… Търсехме нещо, с което да избършем пода. Някой отвори кухненското диванче в коридора на ОДК, там има разни неща… И извади… три въжета…

И така, работим с наличното и най-вече със собственото си въображение… Какво изобразяват въжетата, какво става с тях, когато те станат част от самите нас, как можем да ги управляваме… А как да управляваме себе си… Нямаше сюжет, нямаше идея, нямаше драматургия… Подготовката на спектакъла всъщност бе една дълга репетиция за това, как една история може да бъде конструирана предимно със силата на личното намерение… Просто група млади хора, с много въпроси… и много кураж да ги изкажат…. И три въжета… С които да направят невъзможното възможно…

Цялата постановка бе направена за три месеца в коридора на ОДК, който е 3 на 5 метра… Тринайсет са участващите в спектакъла, в процеса на работа въжетата общо стигнаха до 300 метра, като на самото представление близо час и половина те са непрекъснато в действието. Всъщност, голяма част от каскадите видяхме на живо едва на генералната репетиция… От високата скорост и широките амплитуди въжетата изглеждаха като перки, бръсначи или нещо подобно… При пуснат блиц на сцената, дезориентацията се оказа тотална … А Вальо трябваше да прехвърля и да се бори с тази луда въртележка, изобразяваща движението на първичните енергии… Бях сигурна, че ще се справи… Въпрос на нагласа, така се учехме и в това вярвахме. Така беше за всички…

Последните няколко седмици тези млади хора буквално смениха представите си за самите себе си. Трудно беше за най-малките – Тишо и Криси, успяха! Преживяване, умора, тежки поддръжки, пластика непрекъснато, охлузени ръце… въжета са все пак… Всъщност, вече беше ясно, че въжетата могат да бъдат и задръжки, и свързаности, и палачи и пазители… Но практически, като действие и като физикъл – театър, този вид игра е изключително тежка. Трупата не спира да се движи почти през цялото време, актьорската игра е предимно тяло, издържливост и контролирана емоция. Това е като да „преминеш от другата страна”… Всъщност, в това бе и смисълът на постановката. Да, те играха на живо през цялото време, в което готвеха спектакъла, защото „играеха” собствената си сила и воля…

- Защо избрахте подобен тип авторски спектакъл? 

- В над десетгодишната си история трупата в момента е в най-голям състав, и с най-широк възрастов диапазон – от 14 до 19 годишни. Сега, след няколкогодишно прекъсване, работим в напълно обновена формула. Нови лица, различни подходи, акцент повече върху психодрама и отреагиращи техники, отколкото върху актьорско майсторство… Вече не се търси толкова сцената, колкото личностното разгръщане на всеки един от участниците, защото всеки от групата има свой „голям” етюд и свой уникален жизнен сценарий…. И както знаем от „Защо пилето пресича пътя?”, всеки отговор е верен, защото никой не знае грешния…

Така започнаха отделните сюжети в спектакъла и те наистина представляват личните концепции на отделните герои, в които всеки играе самия себе си. Вальо – Водачът, Люси – Малкото момиче, пораснало, Сиана – Сънят, Теди – Силата на отрицанието, Божко – Пич, Иванна – Щурият купон, Тити – Мълчанието и любовта… Имаше и приказни герои, те се включиха по-късно в действието. Петя, Васко и Илиян дойдоха от „външната” за трупата реалност, така и ролите им станаха архетипови – Надеждата и Палачите. Всъщност и това не бе случайно, защото за една истинска история е нужна и доза магия… А сглобяването й в цялостна схема стана доста по-късно, всъщност до последния момент спектакълът се променяше, защото той беше „жив”, както бяха пластични отделните гледни точки на играещите. Работехме с подвижни образи, по-точно с многообразието на човешката душевност и всеки трябваше да намери истинския си Аз и мястото в което най-много се чувства „себе си”…

Логично е и конкретните текстове по спектакъла да бъдат продукт на самите герои – Божко, Вальо и Сиана. Фото експозицията и скиците на костюмите дойдоха от Люси, идеята за плаката – от Сиана, а музикалната схема е изцяло по любима музика на трупата. Иначе не би било правилно, защото какъв по-голям мотив от това, участващите да виждат как правят и постигат сами…

А всъщност, не са сами… Това се случи при репетициите на сцена. Милена, Венци, Вальо, Митака и Пани Ани от Дома на енергетика подадоха силно рамо, затова се получи и тази приказна атрактивност, за което страшно много благодарим. Също и на г-н Савов, който прие идеята и я подкрепи. Още и на Ана-Мила от читалището, което ни отстъпи широката си зала в последните дни преди спектакъла. Ина, като част от екипа на ОДК трябва да благодари на себе си – Ина, бивш участник в трупа „Три – четири!” изготви видео и аудио – монтажа на клиповете, игра „разказвачът”, както и помогна при режисурата. А Сашко, отново бивш о-де-кар, сега майстор на мултимедията, направи така, че „…Да влезеш в публиката и да се срещнеш на екрана пред себе си, всъщност – да участваш на живо в действието!”… И мисля, че всички заедно успяхме да го постигнем… Просто не гоним рационалното обяснение, а търсим личното съпреживяване на хората, за които играем.

- Коя е театрална трупа „Три – четири!”? 

- Да, те са различни… Е, нормално е да имат задръжки, или „въжета” както самите те ги наричат, но със сигурност могат да се изправят срещу страховете си… Когато за първи път направихме творческа визуализация на чалга, „въжетата” на повечето от тях се обадиха: „Диди, не, само това не!”, Сиана буквално си „изяде” тениската, Тити се заливаше със „смеха на абсурда”…. После стана ясно, че когато дори и чалгата се „изиграе” от самия теб, тя вече не е просто чалга, а поредното преживяване, в което ти участваш със самия себе си. Номерът е, какво ще вложиш… А те умеят да подаряват преживявания, както всички видяхме…

Иначе, на купоните си обичат да слушат, колкото и странно да звучи, много класическа музика… И аз се изненадах, когато го разбрах за първи път… Всъщност, доста неща можем да научим от тях. Като например, че преди да се заяви, човек трябва да бъде цялостен предимно пред самия себе си… Въпрос на визия, и то осъзната… Да, честичко забравяме, че това е един безкраен процес и че човек се променя, докато е жив… а колко обичаме да се взимаме на „сериозно”… а всъщност не сме с нищо по-различни от останалите… А младостта знае това. Знае и как да се създаде като личност. Но дали ние знаем, че тя знае…

Колкото до това, дали това е именно верният отговор, никой не може да каже… Във всеки случай, това е отговорът на трупа „Три – четири!”. Засега…

И както се случва при всеки спектакъл, той свършва, за да започне следващият… Част от героите тази година завършват… Тити, Вальо, Люси, Васко… Пресичат пътя… Мъчно ни е… К-во да се прави, „въжета”…

В. „Козлодуй днес“, интервю с Даниела Първанова,
Ръководител на театрална трупа „Три – четири!”

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ:

 

ЦЕЛИЯ СПЕКТАКЪЛ:



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход