АРХЕТИПОВИТЕ ОБРАЗИ

Изключително важни в изкуството!

Създаваме история в авторски спектакъл… И понеже работим с архетипови образи непрекъснато, ето малко информация по случая…

 

При изкуството на създаване на образи, често пъти човек оперира в мисленето си съвсем не чрез логически елементи, както е прието да се вярва, а чрез символи и метафори. В нашите „спектакли” това е често срещано явление. Затова и понякога „виждаме” сцената, всесто да можем да я „разкажем”… Ето малко от теорията на Карл Гюстав Юнг, която говори за този процес.

Юнг разделя психиката по следния начин: „Его”, или съзнанието ; „Личностното несъзнавано” и „Колективното несъзнавано”, което влияе изключително сирно върху поведението и емоциите. Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг определя като „архетипове”. Нарича ги още „инстинкти на душата“… В авторските постановки на театрална трупа „Три-четири“ често използваме архетипни образи… Без да го правим нарочно… „Феникса“ на Тишо… „Самодивите“ на Петя… За това, ето накратко за архетипите, за  сюжетите и приказните елементи…

Юнг казва, че съвкупността от архетиповете образува същинското съдържание на Колективното несъзнавано. Мотивите на архетипните образи са еднакви във всички култури. Откриват се във всички митологии, приказки и мистерии. Това са митът за „Нощното плаване“, за „Странстващият герой“ или за „Кита дракон“, нашето превърнало се в образ знание за „Залеза на Слънцето“ и за „Прераждането“…

Това са и открадналият огъня „Прометей и победителят на дракони „Херкулес“;  многобройните митове за „Сътворението и Непорочното зачатие“, коварното „Предателство на героя“ и „Разкъсването на Озирис“;  фигурите на „змията, на рибата, на сфинкса, на помагащите животни, на дървото на живота“; на „Великата майка“, а също и на „омагьосания принц, puer aeternus, магьосника, мъдреца, рая“ и т. н…  Всички те като цяло са  израз на определени мотиви и съдържания на Колективното несъзнавано.

Още нещо познато за нас от „репетиционните“ анализи… Юнг ги нарича „Сянката“ и „Персоната“ – маската, т.е. “доброто впечатление”, което всички ние искаме да създадем, докато играем обществените си роли… Познати архетипи за нас в експерименталния театър са още:  “Анимата“ (женския аспект в колективното несъзнавано на мъжете) и  “Анимусът“ (мъжкият аспект в колективното несъзнавано на жените)…

За по-ясно, при „Анимата“ и „Анимусът“ в днешното обществ все още традициите оказват влияние. От жените все още се очаква да бъдат свързани в по-голяма степен с родителските грижи и по-малко агресивни, а мъжете по-силни и да пренебрегват емоционалната страна на живота. Но Юнг смята, че тези очаквания значат, че сме развили само половината от потенциала си. Според него, архетипът е нещо доста абстрактно и ние сме склонни да го проектираме в света, върху даден човек. Например, архетипа на „Майката“ често се проектира върху собствената майка…

Дори когато няма определен човек за проекция на архетипа, ние сме склонни да го олицетворяваме, т.е да го превръщаме в митологически образ. „Пилето“ от авторската постановка „Защо пилето пресича пътя?“,  на трупа „Три-четири“, например е изцяло „архетипово“… Такъв е и образът на „Водача“, както  и като образ на „Спасителят“… От същия този спектакъл– това са и образите на „Надеждата“ и „Палачите“… И на „Тълпата“… Има ги от край време и никой не може да ги оспори… Като им кажем имената, почти всички се сещаме за едно и също… Кодирани сме – колективно несъзнателно… Ето това са архетипите – универсални символи… А дали и самото „Пиленце“ от спектакъла не е архетипово…

Още нещо познато за нас, от текстовете в постановките в трупа „Три.- четири“… Според Юнг, процесът на издигане над противоположностите, очертаващи пространството, в което сме, се нарича трансцендентност… Това е мистичното прегарявене на Феникса  в едноименната огнена постановка на трупата, и възраждането на новата идея на финала на спектакъла… И отново нещо познато – според Юнг, жизнената ни цел е да „Да осъзнаем себе си“, което върви като свързваща линия и основна идея във всички авторски постановки, в модела на „Да сме себе си…“ Това е архетип, който представя обединяването на всички вътрешни противоположности, така че всеки аспект от личността ни е да бъде изразен в еднаква степен. Това е пътят към архетипа на „Цялостната личност“, който път е наречен „индивидуация“…

Архетиповете са близо и до това, което Платон разбира под „идея“. Само че при Платон „идеята“ се разбира изключително като праобраз с най-голямо съвършенство в „светлия смисъл“, при което нейната тъмна противоположност закономерно принадлежи към света на преходната човечност, а не като идея в света на вечността… Докато според Юнг, вътре в двуполюсната си структура архетипът носи както тъмната, така и светлата страна…

Ето какво казва и  самият Юнг:

“Мисленето е приблизително равенство, от което не може да излезе нищо повече от това, което сме вложили в него. Така работи интелектът. Но отвъд него има мислене в първични образи – в символи, които са по-стари от историческия човек, които са посяти в него от най-древни времена, и вечно живи и непресъхващи у всички поколения изграждат основите на човешката душа.

Да се живее пълноценно е възможно само в хармония с тези символи, мъдростта е именно връщане към тях. Тук не става дума за вяра, нито за познание, а за съгласуване на нашето мислене с първичните образи от несъзнаваното. Те са източник на всичките ни съзнателни мисли.

 Науката и тези символи са несъизмерими. Символите са необходимо условие за въображението, първични данни, чието право на съществуване науката не може да отхвърли. Тя може да ги приеме за факт и да ги изследва (както например тироидната жлеза). Преди 19 век тази жлеза е считана за ненужна, тъй като просто предназначението й е било неразбрано. Би било късогледство от наша страна да наречем днес архетипите безсмислени. За мене те са нещо като психични органи и аз се отнасям към тях много внимателно.

Докато т. нар. лично несъзнавано обхваща съдържания, които произлизат от житейската история на индивида, т. е. потиснати, изтласкани, забравени, подсъзнателно възприети и т. н., колективното несъзнавано се състои от съдържания, които представляват отражение на типични начини на реакция на човечеството още от зараждането му – независимо от историческите, етническите или другите различия в ситуации от общочовешки характер, като например страх, опасност, борба срещу някаква свръх-сила, отношения между половете, на децата към родителите, към образите на бащата и на майката, отношението към омразата и любовта, раждането и смъртта, властта на светлото и тъмното начало и т. н”.

Д. Първанова

снимка: А. Липова

 

Свързани публикации:

Екзистенциализмът в груповото творчество

Защо ни е анализът в театралното изкуство?



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход