Наркотиците – проблем или симптом


„Джойнт”, „коз/с/”, „боб” и „леща”, са част от работните заглавия на тревата. „Джодженът” и „зеленякът” са сравнително слаби, но при нужда от нещо по-силно се пуши т. нар. „друсана трева”, защото предварително се друса в плик и цигарата  се прави на „боздуган”. Взема се обикновен филтър и на него се закрепва  „друсаната смес”, завита с цигарена или оризова хартия, която може да се намери навсякъде. Не се пали веднага, първо се навива и се плюнчи. След това се дърпа три пъти, но без да се изпуска дима. За надрусване става и  екстазито, лексотана, или реланиума, може и в комбинация с алкохол, за по-сигурно. Понякога  хапчетата се счукват и се смъркат и тогава става „писта”. А видовете бял прашец от хероин и кока /кокаин/ са вече за напредналите. Наричат ги  твърди наркотици.

Можем ли да се справим с проблема?

Привидно злободневен въпрос, всъщност тема табу. Първо казваме – обществото е болно. После казваме – „Точно на мен ли?”,  когато  наистина ни се случи. Харесва ни идеята за лошия шанс и играта на обидени деца. За злото искаме реванш, гоним банди и пласьори. Бъркаме причината със следствието и с това сме още по-безпомощни. Пропускаме да разчленим проблема, като с това изпускаме и неговите решения. Забравяме, че когато имаш проблем, той е преди всичко лично твой. Иначе – да, всички ние сме част от обществото.

И щом е така:

  • Имаме  ли достатъчно информация по въпроса?
  • Даваме ли публичност на случаите?
  • Знаем ли сами да правим превенция?
  • Наркоманите не са ли просто една от потребителските групи на пазара? И само това ли?
  • Кой и как печели  от изброеното дотук?

Очевидно е, че не можем да знаем всичко. Затова, добре е да се захванем с това, с което можем, а именно:

 По какво да разберем, че детето ни взима наркотици?

  • Внезапна липса на интерес към предишни  занимания.
  • Пренебрегване на училището, чести отсъствия, намаляване на успеха.
  • Отказ от поемане на отговорност за неща, които изискват усилие.
  • Прекъсване на дълготрайни приятелства, намалено общуване и конфронтация  с родителите и близките.
  • Крайности в настроението и жизнеността. Поведението може  да търпи резки  промени – мудно, мрачно, шумно, истерично или нервно.
  • Зениците на очите са или много разширени, или много тесни, в зависимост от използвания наркотик. Понякога очите са зачервени.
  • Често срещани са главоболието и двойното виждане.
  • Променя се цветът на кожата и стойката на тялото.
  • Апетитът варира в крайни състояния – или много голям, или понижен.
  • Тялото и устата излъчват неприятна миризма. Стига се до пренебрегване на чистоплътността.
  • Възможни са проблеми с храносмилателната система с разстройство, гадене и повръщане.
  • При употребата на венозни наркотици, белезите по тялото са най-често видими по ръцете. Когато се инфектират, те изглеждат като рани и циреи.
  • Моралните ценности често се заменят с нови странни идеи и нагласи, като всеки наркотик предизвиква специфични симптоми. Като цяло, провокирани са  страх, враждебност и отричане на проблема.

Кои са личните предразположеия към зависимости?

  • Прекалена отстъпчивост, нерешителност  и липса на собствено мнение.
  • Бунтарство и протест.
  • Авантюризъм и желание за силни усещания.
  • Несамостоятелност и нужда от това да бъдеш “зависим” от някого, или от нещо.
  • Основна нагласа: “Виновни са другите и това, което е извън мен”.
  • Основна тенденция в поведението:  Избягване на неуспеха, неумение “да се губи”.
  • Бягство от проблемите, стремеж към илюзорни светове.

Какво трябва да умеем да разбираме?

  • Употребата и злоупотребата не са проблеми,  а симптоми.
  • Няма пристрастяващи вещества, има пристрастяващи се хора.
  • Изборът на веществото не е случаен. Той отразява проблемите в жизнения стил и начин на живот.
  • Младите хора се опитват да се присъединят към света, но се чувстват отхвърлени.
  • Младите хора са по-податливи на експеримента и внушението.
  • Зависимостта си има своя цел: търси  алиби за неадекватно лично поведение и невъзможност за справяне и постигане.
  • Пристрастяването е “постигнат” недостатък,  нужно е време и усилия за да се стане наркоман.
  • Дълго време проблемът може да остане неразпознат.
  • Драматизирането на проблема  може да засили интереса.
  • Не бива да се пренебрегва силата на подражанието.
  • Успехът води до успех.

Д. Първанова

Снимка: Л. Вадинска



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход