„Разговори с бога“, Н.Д.Уолш


Вашият Шекспир го е казал чудесно: “На небето и земята съществуват повече неща, Хорацио, отколкото някога са били сънувани във философията ти”.

В началото онова, Което Е, беше всичко, което съществуваше, и нямаше нищо друго. Но Всичко, Което Е, не можеше да познае себе си, защото Всичко, Което Е, е всичко, което съществуваше и наоколо нямаше нищо друго. И така, Всичко, Което Е ,, не беше”. Защото при отсъствието на нещо друго, Всичко, Което Е – не е. Това е великото Е/Не Е, за което мистиците говорят отколе.

Всичко, Което Е, знаеше, че то е всичко, което съществува – но това не беше достатъчно, защото то можеше да знае за абсолютното си величие само теоретично, а не практически. А изживяването на себе си е онова, за което то копнееше, защото искаше да знае какво е усещането да бъдеш толкова великолепен. Но това беше невъзможно, защото самото понятие „великолепен“ е относително. Всичко, Което Е, не можеше да знае какво е усещането да си великолепен освен ако не се покажеше онова, което не е. В отсъствие на онова, което не е, това, което Е, не е.

Всичко, Което Е, знаеше едно нещо – че не съществува нищо друго. И така, То не можеше и никога нямаше да познае Себе си от гледна точка извън Себе си. Такава точка просто не съществуваше. Имаше само една отправна точка и тя беше единственото място, намиращо се отвътре. „Е-Не Е“. „Съм-Не Съм“.

И все пак Всичко от всичко избра да познае Себе си практически чрез изживяване.Тази енергия – тази чиста, невиждана, нечувана, ненаблюдавана и следователно непозната за никого енергия – избра да изпита Себе си като абсолютното величие, което беше. За да направи това, Тя осъзна, че ще трябва да използва отправната точка отвътре. Която и да е част от нея обезателно би била по-малка от нея и следователно, ако Тя просто разделеше Себе си на части, всяка част, тъй като е по -малка от цялото, би могла да погледне към останалото от Себе си и да види величието.

И така, Всичко, Което Е, раздели Себе си, ставайки в един върховен момент онова, което е Това, и онова, което е Онова. За първи път Това и Онова съществуваха съвсем отделно едно от друго. И двете съществуваха едновременно. Както и всичко, което не беше нито едното, нито другото.

Следователно внезапно започнаха да съществуват три елемента. Онова, което е тук. Онова, което е там. И онова, което е нито тук, нито там, но което трябва да съществува, за да могат тук и там да съществуват. Това е нищото, което съдържа всичкото. Не-пространството, което съдържа пространството. Всичкото, което съдържа частите.

Това нищо, което съдържа всичкото, е онова, което някои хора наричат Бог. Но и това е неточно, защото предполага, че има нещо , което Бог не е – а именно всичко останало, което не е това нищо. А Аз съм Всички Неща – видими и невидими – и описанието за Мен като Великото Невидимо, Нищото или Пространството Помежду (едно по същество Източно мистично определение за Бог) не е по-точно от Западното практично описание на Бог, като всичко видимо. Онези, които вярват, че Бог е Всичко, Което Е, и Всичко, Което Не Е, са онези, чието разбиране е вярно.

Сътворявайки това, което е „тук“, и онова, което е „там“, Бог Си даде възможност да познае Себе си. В момента на тази велика експлозия отвътре Бог създаде относителността – най-големия подарък, който Бог някога подари на Себе си. Така взаимовръзката между нещата е най-големият подарък, който Бог ви даде на вас – тема, която ще бъде осъдена подробно по-късно.

По този начин от Нищото изскочи Всичкото – духовно събитие, по случайност напълно отговарящо на тъй наречената от вашите учени „Теория за големия взрив“. Докато елементите на всичкото препускаха напред, беше създадено времето, защото нещо беше първо тук, после там и периодът, който мина, за да се стигне от тук до там, беше измерим. Точно както частите от Себе си, които са видими, започнаха да определят себе си „относително“ една към друга, така направиха и частите, които не са видими.

Бог знаеше, че за да може да съществува любов – и за да познае себе си като чиста любов, трябва да съществува и пълната й противоположност. Така Бог доброволно създаде великата полярност – абсолютната противоположност на любов – всичко, което любовта не е и което сега се нарича страх. От момента, в който вече съществуваше страх, любовта можеше да съществува като нещо, което може да бъде изпитано.

Сътворяването на дуализъм между любовта и противоположното й е това, което хората наричат в различните си митологии раждане на злото, падението на Адам, въстанието на Сатаната и т.н.
Точно като сте си избрали да олицетворявате чистата любов чрез образа, който наричате Бог, така сте си избрали да олицетворявате ужасния страх чрез образа който наричате дявол.

На Земята някои са измислили доста заплетени легенди около това събитие, завършващи с батални сцени и война, бойци на ангелите и войни на дявола, сили на доброто и злото, на светлината и мрака. Тази митология е ранният опит на човечеството да разбере и каже на другите по разбираем начин за космическо явление, което човешката душа дълбоко осъзнава, но което разумът едва би могъл да си представи.

Изграждайки Вселената като разделена версия на Себе си, Бог създаде от чиста енергия всичко, което съществува – и видимото, и невидимото. Иначе казано, създаден беше не само физическият свят, а също и метафизичният. Частта от Бог, която формира втората половина на равенството Съм/Не Съм, експлодира също в безкраен брой единици, по-малки от цялото. Вие бихте нарекли тези енергийни единици духове.

В някои от религиозните ви митове се казва, че „Бог Отец“ имаше много духове за деца. Този паралел с човешкия опит на живот, размножаващ себе си, изглежда е единственият начин да се накарат масите да възприемат идеята за внезапната поява – внезапното съществуване на безкраен брой духове в Царството Небесно. В този пример митичните ви приказки и предания не са чак толкова далече от абсолютната истина, тъй като неизброимите духове, съставящи целостта Ми, са в космически смисъл Мои деца.

Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява. И така, на всяка от безбройните частици от Мен (на всички Мои деца – духове) дадох същата сила да сътворяват, каквато имах Аз – Цялото.

Това имат предвид религиите ви, когато казват, че сте сътворени „по образ и подобие Божие“. То обаче не значи, както някои мислят, че физическите ни тела изглеждат еднакво (въпреки че Бог може да приеме каквато физическа форма си поиска според случая). Онова, което то значи е, че есенцията ни е една и съща. Изградени сме от същото нещо. Ние СМЕ „същото нещо“!…С всичките еднакви свойства и способности – включително и способността за създаване на физическа действителност от прозрачен въздух.

Целта Ми при създаването ви (Моите духовни деца) беше Аз да позная Себе си като Бог. Няма как да го сторя по сигурен път чрез вас. Тъй че може да се каже (и е казвано много пъти), че намерението Ми за вас е, вие да познаете себе си като Мен. Изглежда толкова невероятно просто, но в същото време става и доста сложно, защото има само един начин да познаете себе си като Мен и той е най-напред да познаете себе си като не-Мен.

За да не усложнявам нещата, ще използвам вашия митически модел „деца на Бога“ за основа на дискусията, защото е модел, който познавате, а и в много аспекти не е чак толкова неточен. И така, нека да видим как действа процесът на себе познаване.

Има един начин, по който можех да накарам всичките Си духовни деца да познаят себе си като част от Мен – и той беше просто да им го кажа. Направих го. Но на Духа не му беше достатъчно просто да знае Себе си като Бог, или като част от Бога, или като дете на Бога, или наследник на царството небесно, или каквато и друга терминология да вземеш. Както вече обясних, да знаеш нещо и да го изпиташ са две различни неща. Духът копнееше да познае себе си чрез изживяване (точно както исках и Аз!). теоретичното знание не беше достатъчно за вас. И аз осигурих план. Най-изключителната идея в цялата Вселена и най-великолепното сътрудничество. Казвам сътрудничество, защото всички вие сте в него заедно с Мен. Според плана вие като чист дух ще влезете в току-що създадената материална Вселена. Така е, защото материалното (физическото) е единственият начин да знаеш чрез изживяване онова, което знаеш теоретично. Ето причината, поради която поначало създадох материалния космос и системата на относителността, управляваща както него, така и цялото творение.

Намирайки се в материалната Вселена, вие – Моите духовни деца, можехте да изпитате това, което знаете за себе си, но най-напред трябваше да познаете противоположното. Да го кажем простичко, не можеш да познаваш себе си като висок, освен ако и докато не разбереш какво е нисък. Не можеш да усетиш частта от себе си, която наричаш дебела, освен ако не знаеш какво е тънко.

Да го доведем до абсолютна логика – не можеш да изпиташ себе си като това, което си , докато не се срещнеш с онова, което не си. Това е предназначението на теорията на относителността и на целия материален живот. Това, което не си, е онова, чрез което се определяш. В случая на абсолютното знание – на познаването на себе си като Създателя – не можеш да изпиташ Себе си като създател, освен ако и докато не създадеш. И не можеш да създадеш себе си докато не разделиш себе си на части. Иначе казано, за да бъдеш, трябва най-напред да не -бъдеш.

Разбира се, няма как да не бъдеш, който и каквото си – ти просто си това (чист, творчески дух), винаги си бил и винаги ще бъдеш. Така че вие направихте следващото най-добро нещо, което беше възможно: накарахте себе си да забравите Кои Сте в Действителност. На влизане в материалната Вселена оставихте спомена за себе си. Това ви позволява да избирате да бъдете Които Сте, вместо да сте се озовали там.

Актът на избор да бъдеш част от Бога, а не просто да ти е казано, че си, е това, чрез което изпитваш себе си като притежател на пълен избор (което впрочем по определение е Бог). Но как можеш да имаш избор за нещо, за което няма избор? Не можеш да не бъдеш Моя рожба, колкото и упорито да се опитваш, обаче можеш да забравиш.

Ти си, винаги си бил и винаги ще бъдеш божествена частица от божественото цяло. Затова и актът на обединяване на цялото, на връщането при Бога се нарича спомняне. Ти всъщност избираш да си спомниш Кой Си В Действителност или другояче казано избираш да събереш различните части от себе си, за да изпиташ целия себе си, което е Целият Мен.

Твоята работа на Земята следователно е, не да научиш (защото вече знаеш), а да си спомниш Кой Си. И да си спомниш кои са всички останали. Ето защо голяма част от работата ти е да напомниш на другите така, че и те да могат също да си спомнят. Всички чудесни духовни учители правят точно това. То е единственото ти предназначение. Предназначението на душата ти…

В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта. Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване. Все пак творението може да изглежда много истинско.

Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде “нещо друго”, различно от Себе Си (въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е – Аз СЪМ – Всичко Е).

Сътворявайки “нещо друго”(светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.

Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг.

Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали подтисниците си.

Трудно ти е да го разбереш, като ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия – всеки Учител го е правил. Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент. Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги.

И била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: обичта е отговорът. Но вие не сте слушали.

Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа – тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?

Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?
Във Вселената не съществуват съвпадения.

Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук – с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.

Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъде нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана. Но наблюдавай. Слушай. Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти – всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук. Винаги и по всички начини…

(Откъс от „Разговори с Бога“, Н.Д.Уолш)



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход