ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

 
Из и за практиката на театрална трупа „Три-четири“:
 
К.  Г. Юнг е първият автор, който говори за „трансперсоналното безсъзнателно” – използвано като синоним на колективното безсъзнателно. Концепцията на Юнг за архетиповете и колективното безсъзнателно са имали голямо влияние върху авторите в тази област. Всъщност, добре познатият в предишните поколения на театрална трупа „Три-четири“ филм „Какво, по дяворите, си мислим, че знаем?“ е в общи линии това: обяснение на човешката личност, психика и взаимоотношения в смисъла на трансперсоналната псхихология…
 
А може би трансперсонална психология има и във „Всичко е в главите ни…“ на група „Три-четири“. Там еособено храктерен монологът на Бож: „Моят свят – това съм Аз в хилядите измерения на хилядите светове, в които съществувам“… Трансперсоналното се разпознава и в последният авторски спектакъл на трупата “ От другата страна“, както и в последният й експериментален филм „Self“…  То е просто вътре в нас… така, както в нас е и огънят, най-голямата стихия на сегашното поколение в артистичната формация…  
 
И така:

 

ТРАНСПЕРСОНАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

„Трансперсонално” означава през отделния човек или психика. Транс – отвъд , а персоналното е личност, его. Понятието се свързва с разширяването на на съзнанието извън обичайните си граници. Трансперсоналната психология обхваща аспекти на психологията, свързани с „най-висшите човешки способности и възможности”. Според някои, оформя се като четвърта сила в психологията, след позитивистичната или бихевиористична психология /първата сила/, класическата психоаналитична теория / втората сила/ и хуманистичната психология / третата сила/.

Търпи бързо развитие след официалната си поява като клон на психологията в края на 60 –те години, макар че началото й произлиза от предисторически времена. Много трансперсонални психолози я определят като инеграция на древната мъдрост и модерната наука и сближаване между източния мистицизъм и западния рационализъм. За пионери в областа на трансперсоналните изследвания могат да се смятат Уйлям Джеймс и К.Г.Юнг, които още в началото на XX век говорят за трансперсонални феномени.

Възниква на базата на предшестващата я хуманистичната психология, в съчетание с все по-нарастващия интерес към източните култури и дисциплини. Трансперсоналната психология допуска, че всички психологии в същността си са „модели”, които сами по себе си не могат да „докажат” истината. Нещо повече, приема се че тези модели най-добре биха работили като взаимнодопълващи се. От тук – и нейната холистична / цялостна/ природа.

Според трансперсоналната психология, съществува голям спектър от състояния на съзнанието, някои от които притежават функции, които не са на разположение в обичайно състояние, също така, допуска съществуването и на т.нар. „висши” състояния /извън обикновения опит/. Трансперсоналната психология се фокусира върху феноменологията на съзнанието – особено върху онези феномени – състояния, които видимо надскачат впечатлението за лична самодостатъчност. Значими фигури в трансперсоналната психология като Ч. Тарт, Ст. Гроф, Е. Маслоу, С. Крипнер, Р. Уолш, Ф. Вон и др. преоткриват значението на някои феномени приемани до скоро като първобитни суеверия и отстояват значението на изучаването им.

От друга страна, със силна подкрепа от някои области на модерната физика, трансперсоналната психология представя също и много предизвикателства на често срещаните становища за линейността, каузалността/причинно – следствените връзки/, фиксираното взаимоотношение пространство – време и чисто механичните възгледи за вселената.

Това, по което трансперсоналната психология се различава най-ярко от традиционните западни становища, е разбирането й за природата на идентичността. Западните психолози смятат, че нормалната човешка идентичност е егоистична. Източните и трансперсоналните психологии смятат, че чувството ни за Аз може да бъде по-пластично, отколкото обикновено смятаме. Т.е. онова, което преди се е мислело като солидно, непроменящо се его, се оказва непрестанно променящ се поток от мисли, образи и емоции. Егоистичното чувство за Аз се оказва в голяма степен илюзорен продукт на неточна осъзнатост, а с разтварянето на Аза може да се достигне до по-широка идентификация с човечеството и света…

Ограниченията на трансперсоналната психология се изразяват в това, че на този етап все още предстои засилване на емпиричната й база, т.е., необходими са й още изследователски практики, за да може да устои на традиционните психологически школи.

По материали на Н. Съндбъррг, К. Кройцър

снимка: Мариела Липова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход