У дома/At home…

/English below/

У дома

Този кратък филм разказва за това, че човек се стреми да бъде там, където получава любов и където може да даде любов. Съществуват безброй измерения на такава свързаност – в малката ни история тя е във взаимната радост от общуването между мъдри възрастни жени и хората зад кадър. Различни поколения и различен социален опит, които се съчетават по невероятен начин и пораждат близост. Когато това се случи, човек става идентичен със себе си и с целия свят…

Автори на филма:
Розина Русинова
Александрина Липова

Филмът е с английски субтитри и се създаден по проект „At home in Europe“

–––––––––––––––––––––––

At home…

This short movie represents the idea that a person aims to be where he gets love and where he can give love. There are countless dimensions of such endearment – in our little story, it is in the mutual joy of communicating between wise old women and people behind the scenes. Different generations and different social experiences that combine in an incredible way and create a special connection. When this happens, man becomes identical with himself and with the whole world …

This video is realized for the project „At home in Europe“

Created by Aleksandrina Lipova, Rozina Rusinova

 

 

Отварянето за света неизбежно преминава през самия себе си. В смисъла на своята валидност, концепцията за космополита няма как да не премине през простичките и важни неща за всеки един от нас.

Не можем да сме идентични по отношение на каквото и да било, ако преди това не сме осъществили връзка с нас самите. Всички жизнени концепици в крайна сметка тръгват и стигат до едно – човек се чувства у дома си там, където е в съгласие със себе си.

Залагайки основно на архетиповите праобрази, художествените похвати са фиксирани върху метафорите в човешкото мислене. Неслучайно ключовите моменти в сценария на филма са очертани с езика на вечните истини на бабите и тяхната неделимост от дом, семейство, мъж, деца. Общият емоционален фон непрекъснато се повлиява от темата за вечността и любовта като вечност, без които личната екзистенция би опровергала самата себе си. На тази база се строи и централното послание във филма, а именно: „Да се живее пълноценно е възможно само в хармония с вечните символи, мъдростта е именно връщане към тях.”.

Спазвайки принципа на архетипическото кодиране, структурата на филма е маркирана от свързващи елементи – импресии, повтарящи общия модел на древните енергийни източници. Не случайно логиката в сценария редува четирите основни природни стихии:
• Въздух /дишане, контакт, свобода/;
• Вода / интуиция, пластичност, непреходност/;
• Земя / стабилност на материята, физическа сетивност, сигурност/;
• Огън / универсална енергия, живот/.



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход