И да си свиркам…

 Петя Дилова

Откъс от авторската книга "Нецензурирани настроения"
 

 Еееех, милички Барбита, Златки, Николетки и не знам какви още превърнати в нарицателни заглавия на този все по-често срещан тип женици… Понякога искрено ми се иска да съм като вас. Не за външността говоря /сигурна съм, че не ме разбрахте/. За онази кухина, известна като вътрешност, нея имам предвид. Съжалявам, че досега не съм ви разбирала; че късно се замислих за дълбоката драма на вашите животи.

Понякога наистина ми се иска да съм на ваше място. Особено, когато драмата на седмицата се състои в неистовия писък „О, ужас! Счупих си нокътя!”. И след неколкочасовото суетене тип „какво ще правя сега?!” единственият утешителен вариант е в отражението на поредната нова парцалка в лъскавото покритие на още по новия Мерцедес /примерно/ на леко застаряващия субект с настоящ статус „любовта на живота ми”. Но нищо де, преживява се – няколко часа в салончето, после една сауна, 10 минути в солариума, маникюр, педикюр и едно бижу от субекта ще върнат иначе безвъзвратно помраченото настроение. То това да е. Какви по-сериозни неща има…

То това насилието над животните да трябва да поражда покъртително тъжен поглед, защото заради проклетите вестничета и техните редакторчета будното общество играе ролята на Big Brother, който всичко вижда, как мислите се докарва така убедително. Този влажен поглед си е плод на упорити и уморителни тренировки. Пак заради проклетите медии трябва поне веднъж тази година да бъдете „благотворителни”, щото нали… обществото… /в превод – простолюдието/.

Пък като си помисля, че иначе с тези няколко хиляди сте могли да станете юрист например… и ми става тъжно. Да не може да „се изучи” човек, заради тая пуста благотворителност и тези грандомански очаквания на обществото.

Остави, ами сега с този счупен нокът как да отидеш довечера на откриването на новия фолк клуб?! Какво ще си помисли Азис – егати и неуважението! Ще ми идва със счупен нокът…

А пък аз така несериозно да се отнеса… Някой път съм много сърдита на Шефа отгоре. Кой дявол го сръчка да ме създава мислеща?! Та не можа да ме направи само красива и да си свиркам… Във всички смисли.

снимка: Д.Александрова

 

 Последна публикация на Петя Дилова:

Дисекция на една принцеса



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход