Пинг-понг в къщи

 Въпрос:

Имам син на 12 години. От скоро “замлъкна”, и започна да става все по-затворен в себе си. Когато се опитвам да изясня нещата, той обикновено мълчи. Ако започна да настоявам, започва да крещи, да обвинява мен,  в крайна сметка излиза и тряска вратите. След това още повече мълчи и все повече стои пред компютъра със слушалки на ушите.

Преди време, когато се налагаше да отсъствам от къщи за по-дълго, обикновено се “разболяваше”, но сега вече не дава никакъв отговор на каквото и да било. Реагира само, когато е изнервен. С баща му непрекъснато си прехвърляме обвинения, но той продължава да не  иска да се занимава с нищо,  успехът му се понижи, а аз вече не смея да му правя  забележки, защото заплашва, че ще се махне от къщи.

Преди го наказвах и не му говорех с дни, но сега се старая да бъда по-сдържана. Трудно ми е,  старая се  да бъде винаги задоволен от финансова гледна точка, но и това не помага… Не искам да повярвам че се провалям… На какво може да се дължи проблемът, трябва ли да се обърна към психолог?

Отговор:

Към психолог винаги можете да се обърнете, но това предполага и работа с детето. А както сама разбирате, опитите на този етап  ще бъдат отхвърлени, защото в случая говорим за отхвърляне “заради самото отхвърляне”.

На първо време ще трябва да се опитате да възстановите връзката с Вашия син.  Безспорно, Вие искате да сте толерантна, но той може би няма нужда толкова от разбиране, колкото от внимание. На тази възраст е все още трудно да бъдат изказвани ясно тревогите и потребностите, затова обикновено децата “говорят” с поведението си. Ако не бъдат подкрепяни, те търсят и намират адекватна адаптация, която да им осигури нещо познато и сигурно, дори това да са слушалките и монитора. Затова е важно навреме да успяваме да преведем техните действия на езика на думите.

Децата крещят, за да бъдат чути, или мълчат, за да бъдат попитани. Ако това не се случи – протестират. Проблемът  за който говорите е често срещан в тази възраст. Помислете, какво Ви е казвал синът ви, а Вие не сте чули? “Разболявал се”, когато отсъствате, казвате Вие, но сама се досещате, че с това е искал да Ви “предупреди” за “опасностите” на които го излагате, като го оставяте без себе си. Както и да Ви  “накаже” несъзнателно.

Спомнете си, случи ли се нещо необичайно и тревожно преди, или по време на “замлъкването”. Ако това е така, опитайте да поговорите за случката. Може би от там ще научите важни неща за детето  и за Вас самата, които до този момент са Ви убягвали.

Не се учудвайте, ако са Ви познати отнякъде номерата с мълчанието, обвиненията и агресията? Обикновено  основните модели на поведение се усвояват в семейната среда, където детето се научава да приема за правилно това, с което от малко е свикнало. Като резултат, обратно се връща огледалният образ на  нас самите като родители. Важно е бащата също да бъде въвлечен в общото сътрудничество, защото синът Ви не иска само единият от Вас, а още по-малко иска да се  чувства виновен за “пинг  понг” обвиненията помежду Ви.

Заплахите за бягство от къщи са сериозен опит за контрол над ситуацията и същевременно сигнал за това, че е нужна промяна. Преведено на друг език означава: Кое е наистина това нещо, от което детето иска да избяга? След като избяга, къде ще отиде? В такива случаи трябва да бъдем максимално честни към  себе си и да не губим време в хипотези и самоизвинения.

Колкото до финансовата гледна точка, да – добре е детето да не се чувства лишавано, но още по-добре е да се чувства обичано. Децата безпогрешно усещат “стимулите”, както и това, че понякога така плащаме за собственото си безсилие, но докога?

За да се разчупи порочния кръг, приемете детето такова, каквото е. Не нападайте с тревожещи въпроси и избягвайте да се притеснявате “публично”, защото това ще означава, че вярвате на представената “версия” и “съучаствате”  в нея. Синът Ви има нужда да вижда, че го приемате безусловно, дори и тогава, когато “ нещата не са изяснени”.

Подкрепяйте мъдро всяко ново начинание и се старайте спокойно да изразявате съображенията си. Не пропускайте да показвате интереса си към всичко, което го вълнува, дори на този етап това  да е предимно интернет чата. Особено важно е да забравите за “провала” и крайните оценки. Отбелязвайте всеки постигнат успех, така, че детето Ви да усети своето “порастване” и личната си сила. И върнете в къщи доверието, дори с това да жертвате обичайния “пинг –  понг”.  А всъщност, защо Ви е нужен той?

Д.Първанова

Снимка: А. Липова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход