Водните символи

Водата

В Арт – зона на сайта се получиха различни авторски неща, сънища и визии, свързани с образа на водата. Затова, предлагаме интерпретация на символа в културно – исторически и митологичен аспект, спрямо „Универсалните символи“,  Жан Приор, 1991 г.     

Макар и с противоположно естество, водата има същата символика като огъня: сътворение, наказание и пречистване. Сътворение: познаваме разказа от Битие: “И Бог направи простор; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора” (Битие, 1:7.) Същото схващане се открива и в Индия: Нараяна, който се движи над първичните води, е едно от имената на Брама създателя, който се проявява преди всичко във Всеобщия океан. По този въпрос традицията и науката са в съгласие: животът се е зародил в океана.

Великият бог на ведическата епоха е Индра, повелителят на мълниите, който освободил небесните крави, с други думи, облаците, и изцедил млякото – дъжда. От пъпа на Нараяна израснало космическото дърво. В клоните му били кацнали две птички: Агни – огънят и Индра – богът на водите. От тези две противоположни стихии било създадено всичко.

В Иран водите били божества, които не трябвало да бъдат тревожени или замърсявани. В Халдея Оанес, изначалният бог на вавилонците, получовек-полуриба, излязъл от първичните води, за да научи хората на изкуства, науки и закони, В Гърция изворите се радвали на особена почит. Те били изобразявани като млади жени, увенчани с водни растения и цветя, облегнати на амфора или носещи раковина. И сладките, и солените води гъмжели от красиви и тайнствени личности: нимфи, наяди, нереиди, океаниди, сирени. Но рационалните умове на древността (а такива е имало много) не се поддавали на тези басни. Талес виждал в течната стихия началото на всички същества.

С появата на християнството водата престанала да бъда божество, но суеверията я населили с ондини – преки наследнички на на ядите. Не бива никога да забравяме, че езичеството е отмирало в продължение на петнадесет века и почти всички фолклорни традиции представляват видоизменени останки от някогашни култове. Разликата между Одисеевите сирени и Лорелай на немските поети, или моргрегите и морганите на бретонските приказки, е твърде малка.

Ондините, наречени „никси“ от германската митология, живеели в реките, езерата и изворите. Те били много по-красиви от човешките дъщери, плували голи или седели на скала и решели меднорусите си коси. Те страстно прегръщали мъжа, който се приближел до тях, и го завличали в дълбоките води. Понякога ондините се обличали и отивали на бал. Впрочем там ги разпознавали по това, че долният ръб на роклите им бил винаги мокър. Те канели най-красивия младеж и се впускали с него в лудешки танц, който завършвал във вълните, където той се удавял.

Измежду изпитанията, на които били подлагани през Средновековието обвиняемите, за да се види дали са виновни или невинни, изпитанието с вода било особено съществено: хвърляли обвинената в магьосничество жена с вързани ръце и крака в блато. Ако се удавела веднага, то значи била невинна и хората се молели за душата й. Ако обаче изплувала, то в това имало пръст на дявола и жената тутакси отивала на кладата.

Всички традиции говорят за потопа: иранците, асирийците, китайците, индийците, скандинавците в своите еди, литовците в своите саги са запазили спомена за страховити катаклизми, като са ги приписали на гнева на божествени същества.  За да накажат непокорното човечество, боговете имат две възможности: огън и вода. Обикновено предпочитат втората, тъй като тя позволява някак в бъдеще.  “Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола“ (Битие, 6:14.) Ной се подчинил и взел със себе си жена си, тримата си сина, трите си снахи, седем двойки чисти и две двойки нечисти животни. „Всичките извори на. голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет, дена и четиридесет нощи.“ (7:11-12.) Различните символики на 3, 7 и 40 се проявяват в съвместната им употреба.
Сюжетът на библейския разказ е зает от Вавилон, в който са ставали многобройни наводнения, намерили литературен отзвук в епопеята за Гилгамеш. В нея се описва победоносната битка на Гилгамеш и приятеля му Енкиду срещу демона; смъртта на Енкиду и оплакванията на Гилгамеш; пътуването му към неговия праотец, вавилонския Ной, който му разказва за преживения от него потоп.

Ноевият ковчег често се разглежда като предвестие на кораба на свети Петър, символ на църквата, плаваща по океана на света. Впрочем тук трябва да споменем, че на жаргон Ноев ковчег е нарицателно за Френската академия.  Днес ковчегът е светилището на духовното спокойствие, което издигаме вътре в нас.

Още първите християни обичали да изобразяват на саркофази, светилници, стенописи от катакомбите лодка – образ на човешкия живот. Впрочем те обичали всички морски символи: котва, риба, делфин.

Древността също е имала своите символични плавателни съдове като кораба на аргонавтите, на борда на който плавали Язон, Херакъл, Орфей, Кастор и Полукс. Корабът Арго, построен от дъбово дърво от гората Додона, говорел и пророкувал.

На корабите често се гледало като на живи същества, притежаващи чувства и зрение. Да си спомним за изрисуваните по египетските кораби очи. Когато видели първите европейски кораби, полинезийците били убедени, че това не са предмети, а чудовища. Самите англичани казват за кораба „тя“, докато за всички останали неодушевени предмети използват средния род.

Лодката на Изида, която се носи по небесните води, все още присъства в герба на Париж. Поне така смятал Жерар дьо Нервал. Колкото до лодката на Харон, тя плавала по подземните води. Сякаш, за да потвърди, че парите продължавали да играят важна роля и на другия свят, той отказвал да превозва душите, които не били. погребани и нямали монета в устата си. Той ги оставял да бродят сто години но брега, без да се трогва от молбите им.

Омовенията с чиста вода са били практикувани от всички народи. Божият закон произтича във всички свои подробности от живота и е неизвестно къде свършва религиозният обичай и къде започва хигиенната мярка. Така в Левит се предвиждат поредица пречиствания за онзи, който е срещнал прокажен или човек, страдащ от кожно заболяване. Общо погледнато, Старият Завет е предписвал пречистванията като символ на преминаването от езическата нечистота към светостта на народа от Завета. Още в дохристиянско време кръщенето на новопокръстените се извършвало с потапяне на цялото тяло в течаща вода. Кръщението на Йоан Предтеча следователно се е вписвало в една вече съществуваща традиция. То е било символ на необходимото покаяние преди навлизането в царството на Месията. Исус, който също се е подложил на кръщението на Йоан, изглежда е поверил на учениците си грижите по покръстването на новите християни.

Кръщаването при първите християни се е извършвало с потапяне и напръскване. Днес се предпочита обредът на поръсването, при който се поръсва вода върху главата на кръщавания.

В класическата древност на входа на храмовете се поставяли съдове със свещена вода, в която била потопена главня, взета от свещения огън. За изкупване на тежки простъпки и престъпления трябвало да се използва морска вода; ако нямало, се взимала сладка вода, в която се сипвала сол.

Друидите се борели срещу магиите за урочасване, като ръсели с вода. В Индия и Тибет също се ръсела вода върху вярващите, преди да влязат в пагодите.  Така сътворението, пречистването и наказанието са трите основни аспекта на символиката на водата. Но тя има и други страни.

Водата символизира плодовитостта. Тази символика е особено силна в страните, изпепелявани от слънцето. Целият Изток е въздишал и продължава да въздиша по живата вода, която ще оплоди земите, но и душите.

Водата също така означава гъвкавост, възприемчивост и най-вече майчинско начало: великите женски божества, богините-майки, са и морски богини. Така Изида и Афродита са свързвани или с Луната, или със звездата Зорница, или с Морската звезда.

И накрая, водата означава тълпи, общности, нации. В свещените писания често се говори за градове, разположени на бряг. Въпреки че големите градове обикновено са разположени на брега на морето или на голяма река, под „град на брега“ трябва да се разбират столиците, властващи над много народи.

Универсалните символи, автор Жан Приор, 1991 г.
(Les symbols universels, Jean Prieur)
Превод: Весела Бръмбарова – Генова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход