Всичко е море

Рисуването като арт-терапия… Да ви кажа честно, винаги ми е било интересно как точно действа. Никога не се бях подлагала съзнателно на такъв тип терапия… до вчера. Един разказ в картинки, който прочетох тези дни, ме върна години назад, когато един от любимите ми предмети в училище беше рисуването. Не защото обичах толкова да рисувам. Просто така… Защото по време на този час забравяхме за синус, косинус и разните му там математически уравнения… не мислехме за литературния преразказ с елементи на разсъждения, който имахме за домашно, още по-малко пък се сещахме за химическия състав на елементите или физичните закони във вселената.

В часа по рисуване някак си оставах насаме с мислите си. Понякога рисувах по зададената тема, доколкото изобщо можех да рисувам, друг път просто си драсках нещо в края на тетрадката. Спомням си, че когато темата за рисуване беше по желание, аз винаги рисувах морското дъно. Да ме питаш защо… И аз не знам… Поне тогава не знаех… Дори не бях виждала морско дъно, освен по телевизора. Въпреки това с голямо желание запретвах ръкави и се гмурвах в необятния океан. В рисунките ми винаги имаше кръвожадна акула с отворена уста, октопод с безброй пипила, миди, от онези с перлите, малки рибки, разноцветни водорасли и какви ли не морски чудовища. Жалко, че не пазя нито едно от тези творения, но явно са имали голямо значение за мен, щом след толкова години си спомням всичко в детайли.

Та, седнах и се опитах отново да нарисувам една такава морска картинка. Доста време стоях пред белия лист и с изненада установих, че картинката с морското дъно е само в главата ми, до май-малката подробност. Но… не можех да я пресъздам на листа. Рисувах, трих, пак рисувах… пак трих… и нищо! Все не се получаваше. Но тъй като бях решила все пак да нарисувам нещо започнах… Каква беше равносметката, когато приключих? Забелязах, че въпреки всичко съм запазила морската тема на заданието, но от морско дъно, съм изплувала на повърхността. Нямаше подводни рифове, плуващи риби и октоподи. А какво ли? Само един самотен делфин край морския бряг. В далечината имаше две лодки и някоколко летящи птици, сигурно гларуси. Гледах, гледах и се чудех… фантасмагориите на някогашното ми морско дъно се бяха превърнали в една далеч по-земна реална картина. Слънце, море, делфини… Какво повече да иска човек? От всякъде лъха на лято и разкош! Защо точно това ли?

Преди няколко години се опитах да приложа техниката на позитивното мислене и всяка вечер преди да заспя си повтарях, че някой ден ще живея край морето. Е, явно съм изпълнила правилно техниката или просто така е било писано, защото всъщност бях нарисувала настоящето си. Това, което днес в далечината виждам от терасата си! Това, за което подсъзнателно съм мечтаела от малка. Обичам делфинчетата в банята ми, обичам пясъчната картина в хола, обичам паничката с миди, които сама съм събрала от плажа, обичам китайския звънец от миди, закачен в кухнята, обичам морския пейзаж на стената в спалнята. Дали ако се бях родила русалка щях да обичам толкова морето? Не знам, а и няма значение, защото така или иначе около мен всичко е море… макар и понякога самотно…

Д. Александрова

снимка: Д. Александрова

Можете да изпращате и вашите визии – спонтанните рисунки, мисли, идеи и вътрешни образи, претворени през различни форми на изкуството, на имейл baraka.cpd@gmail.com. Добре е публикацията да има заглавие…

АРТ-ЗОНА / ВИЗИИ



Един Отговор на Всичко е море

  1. …“от морското дъно, съм изплувала на повърхността“…
    Образът се е сменил, което говори за промяна… Най-вероятно е сменен и образът за себе си… „фантасмагориите на някогашното ми морско дъно се бяха превърнали в една далеч по-земна и реална картина“… Обяснимо с процесите на порастване и приемане на реалността като вече „по-земна“…

    Техниката на позитивното мислене е извикала образи и визии, създала е „намерение“, и прекрасно е, че то е вече реално… И всичко наоколо е море… Което е обичано, макар и понякога самотно… Отново имаме среща с чувства и емоционални съдържания…

    Интересен факт е отбелязан: при опита да се нарисува предишната обичайна представа, рисунката не се получава, т.е., несъзнаваното е вече на „друга вълна“… Много е хубаво, че му е даден път и то все пак се е проявило… Поздрави за което! Когато не можем да направим нещо творческо, нещо вътре в нас може би интуитивно знае кое е правилното за нас в този момент… И виждаме, как в резултат от несъпротивата, в рисунката се получава ново знание за промяната… През променените образи – до нас самите… Ето защо е толкова важно да се подхожда диалогично с нашата несъзнавана част, да се вслушваме и да я ценим… Горното описание и рисунка са прекрасен модел за такава положителна връзка със себе си…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход