В сърцето на залеза

Имах малка къщичка в сърцето на залеза. Оттам можех да виждам морето – то беше моят вечен събеседник. Говореше ми за хората и за света. Говореше ми за изгрева и за дъжда. Копнеех да го видя. Копнеех да почувствам дъжда. И една вечер, когато моето море заспа, аз слязох. Вървях, намерих цвете и го приютих в прегръдките си. Срещнах хора. И видях в очите им омраза. Не ги харесах, бяха злобни. Заваля. Разбрах, че дъжда беше сълзите ми. А никога не бях плакала. Върнах се в моята къщичка и се сетих за цветето. Извадих го и го посадих в сърцето на залеза.
Отидох при морето и се опитах да го заговоря.
Но то мълчеше – нямаше вече за какво да ми говори.
Можеше само да ме успокои…?…
Сега там, в сърцето на залеза, живее моето цвете. И ще живее вечно.

Мария Лазарова



Един Отговор на В сърцето на залеза

  1. Прекрасно е :) Всичко тук ми напомня по един прекрасен начин за „Малкия Принц“. Цветето, девствената и чиста природа успяла да се предпази от хорската злоба, нараненото, плачещо сърце, изляло болката си в дъжда. Радвам се, че на света все още има малки принцове и принцеси :) Показва един , стра колкото света паралел, между самоунищожяващия се от злоба и умраза човек и съвършенната природа. От моето скромно мнение, мога да кажа само- Браво Мария, невероятно чисто и истинско е :)

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход