Детските игри

Първо, важно е да се изясни каква точно е функцията на играта като такава, какви предимства има тя и по какъв начин действа спрямо човека. Игрите съдържат в себе си механизми за разрешаване на социални конфликти и съумяват да изградят у играчите адаптивност. Всяка игра предлага една среда на безкористност и удоволствие, защото се играе по желание. С отделянето си в тази среда играчите съумяват да се отделят от рутината и да преодолеят инерцията. Играта като система успява едновременно да социализира в своята среда и да позволи на играчите да проявят индивидуалност; тя едновременно нормира дейността и предразполага към творчество и определена доза свобода. И тъй като свободата не може да бъде ценност сама по себе си – играта съставя и определена общност, спрямо която свободата да бъде „измерена”.

За да съумеем да съпоставим определени функции на игрите към функциите на социализацията, то трябва да изясним кои аспекти на социализацията могат да бъдат развити в процеса на играта. Социализацията сама по себе си изразява адаптирането на отделния индивид към обществото и социално-историческия контекст, в който то се намира. Едни от най-важните фактори на този процес са възприемането на определено нормирано поведение, изразено в адаптирането на дейностите към определени роли, модели и обществено приети форми. По време на процеса на социализация обикновено тези норми се приемат чрез подражание и възприемане на вече подготвени образци.

Ролевите игри

Ролевите игри се играят от деца до 5-6 годишна възраст и включват заемането на определени роли в контекста на определена ситуация. Така нареченото „правене на…” за децата е ценно, защото им позволява да се поставят в образи, които евентуално ще приемат в бъдеще и които реално наблюдават в този момент от живота си. Ако малко преувеличим тезата, то може да се каже, че тези игри са сякаш „уроци по живот”, защото децата имат пред себе си евентуалното си бъдеще в лицето на родителите си.

В т.нар. „Игри с подражание на социални роли” могат да бъдат причислени две традиционни игри, които повечето хора познават, а децата все още играят. Става дума за игрите „Мъж и жена” и „Стражари и апаши”. И двете игри изявяват ясно изразени социални роли – мъж и жена (съответно съпруг и съпруга), професията и пазещите реда (полицаи) срещу тези, които го нарушават (престъпници). Играта „Мъж и жена” няма ясно обособени правила. Тя е директен вид подражание, и „правене на” мъж и жена, повече в отношението им като съпрузи. Момченцето възприема ролята на татко си, който ходи на работа, прибира се у дома, „уморен”, където го чакат съпругата (мама) и децата. Момиченцето влиза в ролята на неуморна домакиня, която готви, гледа децата и чисти. Често за целта на играта се използва определено пространство, които се преструктурира, така че да се отдели дома, а пък за момченцето обикновено има и импровизиран автомобил (често придружаван от озвучаване). Към тази игра може да се причисли и склонността на малките момичета да се грижат за кукли-бебе  – те се правят на мама. В рамките на тази игра децата попиват от най-реалните образци, които имат пред себе си – своите родители. Те наблюдават всеки ден как майката отговаря за чистотата у дома, за храната, гледа децата (тях) и посреща  таткото, който обикновено се прибира уморен от работа, сяда на масата, радва се на майката и на децата и бива посрещнат с усмивки и топла вечеря. Разбира се, това описание посочва идеалния случай на семейство – ясно е, че в наши дни са малко подобни идеални типове. В хода на играта децата подражават на модели на действие на поведението у дома от страна на техните родители. Този тип игра допринася и до обособяването на представа за мъж и жена като част от социални отношения – социалните роли на тези представи. Макар, разбира се, тази представа да се изгражда далеч по-сложно, то самоусещането на играещите момче и момиче започва да се адаптира към бъдещите им представи за самите тях – като мъже или жени.

 Друга игра, която попада в този тип е „Стражари и апаши”. Играта изисква от по-големия брой деца да се разделят на две групи – стражари и апаши. Стражарите (проекция на полицаите) трябва да хванат апашите (проекция на престъпниците) и да вземат от тях тайната парола. Съответно „хващането” се състои в гонитба, криене и използването на различни мерки за изискване или съхраняване на тайната информация. В хода на тази игра децата са наясно с действията, които се вършат от пазещите реда, в лицето на стражарите – те трябва да хванат „лошите апаши” и да вземат от тях важната информация свързана с опазването на реда. Децата знаят какво правят полицаите и срещу какво се борят, наясно са и, че полицаите могат да използват определена доза физическа сила (макар в хода на играта да се стига понякога до крайности от невнимание или вживяване) с цел справедливостта да възтържествува. По този начин у децата се изгражда и бледа представа за ролята на държавата като пазител на реда.  Те знаят също и, че престъпниците обикновено бягат от полицаите, крият се и са „лошите” в играта.

Реално, ролевите игри, свързани с подражанието на социални роли съдържат в основата си подражание на действия – у децата играещи тях все още няма изградени представи за цялостно поведение и логика на действието. Те просто копират това, което са видели и знаят. Това е основата за въвеждането на стандартизираните и фиксирани норми в по-нататъшния процес на социализация.

Друг тип са игрите с подражание на популярни образи. Този тип игри най-явно изразяват възможността, която предоставя играта сама по себе си – развитие на въображението и творчеството. Децата редовно получават информация от телевизионни предавания и анимационни филми. В наши дни много от тези програми изграждат един отделен свят на въображаеми герои с необикновени способности и измислени реалности. Типичен пример са филмите за „Покемон” и „Ю Ги О”. В тях става дума за отделни светове, в които героите се сблъскват с най-различни препятствия, а на помощ са им различни митични и/или измислени създания с необикновени способности. С въвеждането на образите от тези филмчета в различни стоки като кроасани и снаксове, децата имат възможност да се докоснат до едно реално изражение на тези свои така любими образи от екрана. Така те могат да прехвърлят измислените реалности в своята и да влязат в ролите на героите от филмчетата. По този начин, отново чрез подражание, децата имат възможност за първи път да се потопят в един изцяло изграден образ от положителни и отрицателни страни, който са попили през телевизионния екран (за разлика от реалните, социални роли, които са факт, и за тях реално са приучавани, че „тате прави това, а мама това” без обаче да се разкрива пълнотата на тези роли – те просто са факт).

Така, чрез ролевите игри децата съумяват да придобият една от важните игрови черти – адаптивността. Важното обаче е, че реално адаптивността е нужна и в процеса на социализация. В нашия случай тя се комбинира с възприемането на образци и у децата се изгражда способността спокойно да навлязат в определено структурирано действие без то да им е наложено чрез някакви норми – всеки избира какво да играе и как точно да го направи. С увеличаването на възрастта обаче към тези процеси навлизат и норми, които отново се съдържат в по-другия тип игри, които започват да се играят.

Настолните домашни игри

Това са игри, които се играят в домашни условия, имат кратки инструкции за игра, комплект от материали, с които се сглобява игралното поле (и се играе) и определен брой играчи. Най-важното обаче е, че тези игри имат нормирани правила.

За да може някой да играе на тази игра то той трябва да се съобразява с ясно написаните правила за игра. За разлика от ролевите игри, където правилата са хем неписани, хем изградени единствено върху наблюдение на образи и роли, то тук това не е нужно, защото някой е написал как се прави и, за да си част от играта трябва да спазваш стъпките, описани в указанието. Така играта на „Не се сърди, човече” става не просто произволно местене на фигурки и подхвърляне на зарче, а точно определена последователност на играчите, въвеждане на ходове, търпимост и индивидуално действие в контекста на играта с една определена цел – достигане до финала. Играта на „Черен Петър” пък изисква събирането на еднакви карти и избягването на една определена, отново нормирано чрез последователни ходове и предварително описан ход на играта с ясно обособен финал. По този начин, в хода на този тип игри, у децата се изгражда усещането за норми и правила. Фактът, че тези игри се играят за удоволствие постепенно изгражда в участниците склонност към възприемане на норми, без те да усещат това. В същото време, освен нормиране, този тип игри въвеждат и минимална логика на действието – къде да поставиш Черния Петър, така че да го предадеш на отсрещния, да тръгнеш с нова пионка или да продължиш с тази, която е най-близо до финала? Този тип моментни действия вече не са просто самоцел, а са преднамерени и до известна степен обмислени. Така се изграждат наченките на бъдещото несъзнателно възприемане на правила в обществената среда – спазването на законите, правилата за поведение в определени ситуации и предвиждането на действията спрямо тях.

Игрите са и ще бъдат важна част от живота на децата в процеса на тяхното порастване и изграждане като личности. Важно е да не се губи тази тръпка и от страна на тези, които ги отглеждат, за да не се спира един прекрасен начин за възприемане на информация и научаване.

Божидар Иванов

 Снимка: Д. Александрова

 



2 Отговора на Детските игри

  1. Хммм .. много полезна информация! Винаги съм бил на мнение, че детски игри са ключови за формиране на личността!

  2. Децата в днешно време са предмет на много коментари и обсъждане.За съжаление, повече в негативен план. Статията ни давръща към децата като такива, на които трябва да се обръща внимание.И ни припомня от какво най-много имат нужда днес децата.В това време на реалити, често децата се превръщат в обект на чужди интереси.А те си искат своето. И ако не внимаваме, когато децата пораснат, ние ще се превърнем в обект на интереси. От страна на собствените ни деца, ли? Статията предизвиква много въпроси и е много важна по отношение на родителите и възрастните хора.Не бива да забравяме нашите игри, когато сме били деца. Не бива да забравяме и децата сега.

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход