За себе си или за другите?

Въпрос:

На 22 години съм. Казвам се Марина. Вече съм имала шанса да се запозная и комуникирам с много влиятелни хора, да се справям с много сложни задачи, свързани с моите лични умения и да оправдавам чуждото доверие. Но съм прекалено взискателна към себе си. И критична. Винаги искам да съм безпогрешна, твърда и уверена. Вече съм студентка в трети курс и изучавам нещо съвсем различно от това, което същите тези хора са очаквали от мен. Сега обаче се замислям. Това ли трябваше да уча? Загубих, като че ли уменията си да общувам с хора…

Реших да открия къде още мога да се реализирам. Оказва се, че ме е страх. Всъщност съм човек, който не е уверен във възможностите си. Често ми се случва да блокирам и решавам, че съм глупава и празна. Объркана съм. Каква толкова даровитост в мен виждат другите, че казват: “О, тя ще се справи с това!”. Имам чувството, че никога няма да си намеря работа, защото предварително си казвам: “За това си трябва човек специалист, аз няма да се справя”.  Не мога да повярвам в себе си…

Отговор:

“Това, което ДРУГИТЕ очакват от мен и ще съумея ли да се харесам на ТЯХ?”…    Мнозина от нас продължават да “не искат” да бъдат щастливи, защото ДРУГИТЕ са някъде там… И по всяко време и във всички възрасти човек продължава да се оглежда в значимите за него личности. И да се съизмерва с тях. Така наречените ориентири, без които не бихме могли да се самоопределим, или по-точно “да си сравним часовника”.

Но, достатъчно ли е?

Във Вашия случай  “влиятелните” представляват важна част от  значимите хора. Често попадаме под “чара  на престижа”, в което няма нищо необичайно и нередно. Трудно става, когато от това правим лична цел от житейски мащаб, намираща се  твърде далеч от мястото на което се намираме. Тогава се налага или да скъсим разстоянието, за което се изискват търпение,  воля и умения, или да преосмислим избора си, така, че той да работи правилно за нас  на етапа, на който сме.

В желанието си да бъдете уверена, създавате впечатление, че “винаги се справяте” и това безспорно е така, предвид стремежа Ви към развитие и постижения.  Но поставен при изисквания, надвишаващи реалните му възможности, човек понякога се завръща към предишни безопасни модели на поведение, или поставя бариери между себе си и околните, типично за описаното от Вас  “блокиране” и “празнота”. За да си отдъхне,  за да се запази и съхрани.  Последвалият резултат често е  чувство на вина и поражение. Ако изберете този модел,  рискувате в един момент да се почувствате виновна и за “съдбините на света”. Безспорно, изборите които правим не следва да са неприятни  за околните, но можем ли да бъдем полезни на другите, ако не можем да се погрижим за самите себе си? “Всъщност съм човек, който не е уверен във възможностите си”, казвате Вие.  

Но, по отношение на какво или по-точно на кого?

За да  докажете, че можете, Вие си избирате “все по-сложни задачки” и непрекъснато покачвате летвата, но с това покачвате  и собствените си изисквания към самата себе си. Ако добре работите с възможностите си, в това няма нищо неправилно, но така ли е в действителност?  “За това си трябва човек специалист, аз няма да се справя”, казвате в  отговор.  Опитайте да осъзнаете своите силни и слаби страни и да ги приемете, като Вашата реализация не бива да става на “всяка цена”. А дали стремежът Ви към  успех не е по-скоро маскирано бягство от неуспеха, свързан със  страха, за който говорите. Всъщност, няма човек, който да не се страхува, разликата е в степента в която е приет и осъзнат най–големият социален страх  – “страхът от провал в очите на хората”. По този повод: Внимателно с програмите от типа: “Никога няма да си намеря работа”. Изработвате си губещи нагласи, с което предварително се  програмирате да не успеете.

Това ли е, което търсите и готова ли сте да го “постигнете”?

И тъй като отговорът е ясен, а и за да намалите настъпилото объркване, добре ще бъде да погледнете открито личните си приоритети:

  • Като първа крачка, набележете си ясни цели  – постижими, реални и близки. Правилно е  да се научите да отделяте това, за което действително сте отговорна, от това, върху което не можете да повлияете. Начертайте си  план, в който да степенувате по важност целите си, както и Вашите начини за тяхното постигане. Преценете кое от избраните средства ще  работи за това да се чувствате все по-добре и по-добре,  и кое не Ви върши работа. Определете наистина значимите за Вас хора.
  • “Чувствайте” удовлетворението и всеки път го отбелязвайте като личен успех.
  • Преоткрийте неизползваните си “зони” и способности, които Ви карат да се чувствате значима. Това може да са позабравените приятели, може да е различното занимание, може да е новата любов.
  • Така, както се учите да бъдете силна, учете се да бъдете и “слаба”. Понякога е здравословно да признаеш нуждата си  от някого, от нечие внимание и грижа. От друга страна, саморазкриването укрепва и връзките между хората. Не пропускайте  подобни моменти.
  • Пътят към силата задължително преминава през професията. Ако държите да промените специалността си, нека това се случи тогава,  когато Вие го  пожелаете, а не защото другите го очакват от Вас.  Всъщност, достатъчно ли харесвате предпочетената професия и дали в случая  “другите” на са просто “оправдание” за неправилния, според Вас избор?
  • Научете се да губите. Всяка загуба подсказва за скрити нови възможности, които само Вие можете да видите, защото те са предназначени само и единствено  за Вас.
  • Не спирайте да опитвате. Човек не може да бъде сигурен предварително че ще загуби, ако не “изиграе мача докрай”.
  • За личната увереност: Оценката на човека за самия себе си зависи от това, как той се вижда оценен от околните. Обратното също е вярно: другите виждат в теб това, което ти виждаш в себе си. Защо не опитате втория вариант?
  • И не забравяйте: всеки жизнен план е единствен и несъпоставим. Вашият план касае личния Ви периметър и Вашата собствена уникалност. Възхищавайте се на това, а така ще добиете и умението да уважавате себе си, което както и всичко останало в живота  е един безкраен процес на научаване.

Д.Първанова

Снимка: Д. Александрова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход