Идеите са извън нас

Интервю с художника Цветан Кръстев

Дефиницията за изкуство?

„През цялото време си задавам този въпрос и с работите си се мъча да освободя правенето на изкуство от понятийни определения. Понятията обезсмислят”, казва художникът Цветан Кръстев в интервю с Елена Владимирова, част от което споделяме:

„В кръга на шегата мога да кажа, че сигурно имам амплоа на престъпник… Всеки човек, дори и да не е творец, оставя някакви следи след себе си. На мен ми се ще следите, които аз оставям с изкуството си, да са невидими, на подсъзнателно ниво, по-дългосрочни като внушение. В този смисъл материално оставените следи винаги са подложени на въздействието на времето. Информацията протича по неведоми пътища, нея  я има, тя не се поддава на промените във времето, друг е въпросът, че не всеки има сетива, за да я улови”, казва авторът.

Морето

“С него съм свързан дълбоко, то ме е формирало като мислене и ценностна система. Необятността му ми дава чувство за свобода. Морският бряг е мястото, където се срещат двете материи, двете начала – суша и вода, и заставайки там, ти заставаш точно по средата на границата. Аз съм просто едно от нещата, изградени от двете материи. Моята роля не е по-голяма от тази на един камък или песъчинка, тя е анонимна”.

За анонимността

“Никога не се подписвам под работите си. Не мисля, че човек носи творчество в себе си, защото самият той е продукт на творчески процес. Актът на Сътворението е първият творчески процес. Бог е заложил в човека творческото начало и ние трябва да си даваме сметка, че го притежаваме, но че то не е лично наше, защото идеите са извън нас. Всички ние черпим от Абсолюта и сме само посредници на проявлението му. Затова ми се вижда нелепо да се подпишеш под идея, която е извън нас и е овеществена със средства, които не са наши – пясък, вода или глухарчета. Аз съм никой, незабележим атом в абсолютния хаос. Висшата свобода се състои в сливането с всичко около нас”.

Авторът за себе си

“В най-чист вид концептуалното изкуство представлява свобода на идеите и абсолютната му неограниченост като изразни средства и подход. То ми дава възможност да работя с каквито си искам материали и както си искам. Материалът за мен е категория, камъкът или дървото не са мои, а принадлежат на себе си. Във всеки материал е закодирано послание и аз се опитвам да проникна в материята на материала, за всяка идея търся най-подходящия материал. Несъвременно ми звучи, когато художникът се обвързва прекалено много с един материал и иска да извлече максимума от него, защото накрая се оказва победен. В концептуалното изкуство най-силно е изразена веригата “идея-назоваване-визуализация”. Обратният път за мен е нелогичен. В работата ми ме занимава светът в неговата цялост, в който аз съм една неделима част. Убеден съм, че във всичко, което правиш, стои твоята лична етика и морал. Ако съм следвал модел на подражание, то това е природата в най-чистия й вид”.

За изкуството

“Творческото начало присъства във всеки човек, различават се само формите му на проявление. Затова ми се струва нелепо творците да се разделят по жанрове – на писатели (които боравят с думите), на музиканти (които боравят със звуците), на художници (които боравят със цветовете) и т.н. Ние не се възползваме от абсолютната свобода, която ни е дадена a priori, сепарираме социални дейности, а вечните стойности в нещата са другаде. Аз не се чувствам художник, а творец, човек, който изпитва удоволствие от играта в творческия процес. Затова и нямам изкуствено създадено самосъзнание на привилегирован човек. Пътят до истинските стойности трябва да бъде извървян. Не вярвам в леките и преки пътища към нещата. Не е важна целта, а самият път – като време и изминато пространство, защото целта поставя края. Това ми е и отношението към живота”.

За личното пространство

Цветан Кръстев казва още, че всеки човек го носи със себе си. “Сега усещам, че свободата е състояние на духа и ако съзнателно се стремим към нея, значи се поставяме в положение на роби”, счита авторът. “Светът е пълен с изненади и хубавото е, че не знаеш какво ти престои. Трябва винаги да си неспокоен като дух, това е в основата на творческия процес, но в същото време трябва да си проникнат и от вътрешно спокойствие, което да прозира в работите ти”. За бъдещето Цветан Кръстев казва толкова.

Източник:

http://liternet.bg/publish/evladova/ckrystev2.htm

Публикации на автора:

Светлина

10 дни до пролетта

 



Един Отговор на Идеите са извън нас

  1. Невероятна философия за нещата и живота.

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход