Искаш ли животът ти истински да „потръгне“?

Когато животът е меко казано низ от разочарования и болка, когато човек е стигнал дъното и въпросите, които ежедневно си задава, не получават отговор,  тогава  в един момент спира да обвинява другите и  разбира, че причината се крие в него самия. Решението да уважава и обича повече себе си, се оказва най-правилното в живота, въпреки трудностите които вещае, защото слага край на стария и познат модел на поведение. Това е категоричен отказ да стои в удобното и познатато. 

 

Из „Разговори с Бога“, Н.Д.Уолш

Първа част

И в този контекст: „Искаш ли животът ти истински да „потръгне”? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действай като Бога, който си. Разбира се, това ще те откъсне от много – най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекът луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат. Ще го направят не защото мислят, че живееш в собствения си свят на илюзии / повечето хора са достатъчно снизходителни да ти позволят личните ти забавления/, а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях. Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защото именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага повече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото което и да било от онова, коетоземните ти приятели биха могли да измислят. Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход.  Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната, края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име, края на идеята, че „могъщия е прав”, края на купуването чрез сила, края на лоялността и почитта, почиващи на страх, края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали. Така че приготви се, добра душа. Защото от мига, в който приемеш осъзнаването на Себе си за своя свята кауза, ще бъдеш охулена, заплюта, наречена с обидни имена, напусната, а най-накрая и ще те обвинят, осъдят и порицаят /всеки по свой начин/. Тогава защо ще го правиш? Защото вече не те интересува дали светът те приема и одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това което е дал на другите. Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти търсиш нов свят.”

„Започни с мълчание и покой. Прекрати шума от  външния свят, за да може вътрешният да ти помогне да прозреш. Това вътрешно прозрение, тази проницателност са това, което търсиш. Не можеш обаче да ги имаш, докато си толкова зает с действителността отвън. Следователно, стреми се да проникнеш навътре в себе си колкото се може повече. А когато не си там, изхождай отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата: ако не проникнеш вътре в себе си, ще си останеш отвън – с празни ръце.”

Росица Кирова

Свързани публикации:

„Разговори с Бога“



Един Отговор на Искаш ли животът ти истински да „потръгне“?

  1. Тази книга е невеоятна. От опит знам, че може да променя нагласите за живота. И аз я препоръчвам. Поздравления за автора и за сайта, който популяризира тези теми!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход