Рисунката ми от детството се сбъдва!

Още от малка рисувам горе долу едно и също нещо в моменти, когато не мисля, а просто драскам. Разгледах Арт-зона и тя ме провокира. Често съм се замисляла за това защо винаги рисувам едно и също нещо. След като прочетох написаното в категория Визии в главата ми нахлуха много, много спомени. Реших сама да си дам отговор на въпроса и да го споделя с вас. За целта снощи седнах и най-ритуално нарисувах отново тази картина. Без да се замислям.

 

Отдавна не я бях рисувала. Често обаче рисувам части от нея, зависи от времето с което разполагам. Надрасквам само герана… или само кученцето… Всички образи все си рисувам така, както ми ги е рисувала мама, когато бях малка – кученцето, зайчето, щъркела, къщичката, дърветата, борчетата… Всичко… И във времето явно съм запълвала този пейзаж…

Винаги започвам с КЪЩАТА. Много ми е важно тя винаги да е с 2 прозореца отпред, единият задължително е отворен, за да влиза въздух, а през втория се виждат перденца. Задължително ми е и да има саксии с цветя на тях. Иначе е безлюдна. И абсолютно задължително ми е да има комин с ЩЪРКЕЛ на него. Понякога му рисувам и бебета щъркели. След това абсолютно винаги следва рисунката на ГЕРАНА. Да ме питаш що… ама такъв геран никога не съм имала, пък и като малка къде съм го видяла… много обаче държа на него. Сигурно за да ми е под ръка „извора“… Задължително е да виси кофа… иначе ще е самотен. :) И след това свързвам Къщата и Герана с пътечка… След това добавям няколко дървета /както мама ми ги е рисувала/, задължително до тях и борчета!!! Да имат с кого да си говорят! Винаги до едно дърво слагам различно на него… Сега си давам сметка защо… И това са задължителните елементи от моята вечна рисунка…

 

После се появяват КУЧЕТО и ЗАЙЧЕТО… Те даже си приличат :) В последствие започнах да рисувам и на кучето къщичка… Но без нашийник! А зайчето да ме питаш защо ми е! Не знам, изглежда като малка съм се впечатлила от това малко, невинно, страхливо създание. Сега го рисувам  на моите деца. Но зайчето ми е много важно! Вероятно да ми напомня за скромността и плахостта… Иначе и то е свободно да си скача.

След това рисувам ПЛАНИНИТЕ. И обезателно СЛЪНЦЕТО… Като малка му рисувах очички, сега просто го оцветявам… Понякога ми е залез, понякога изгрев… Слънцето е моя личен символ… Не мога да рисувам каквото и да било без него. Често драскам само слънца!

 И следва запълване на празните пространства… Трябва да има баланс! И се почват – дървета, борчета, храсти, цветя, горички нагоре в дълечината, тревички, птички, доброжелателни облаци… :) Понякога дори рисувам поточе или езерце с рибки. И оградата ми е важна… От към хълма! Да ме пази!

 И така!

Никога не съм си пазила рисунката, защото не съм смятала процеса са важен, а просто за запълване на време… надраскано… на хвърчащи листчета рисувам слънца… къщички… кученца…

Сега, като гледам „трудът“ ми от снощи, си давам сметка, че рисунката ми от детството се сбъдва!!! Това е нещото, към което се стремя последните години! Къщата е готова, саксиите са там на прозорците, имах по едно време и зайчета… Кучето е планирано за тази пролет! Езерцето също е планирано, вече съм събрала камъните за него, а костенурката в аквариума си чака, да бъде пусната там. Дори съм го докарала на борчета и дървета! Не съм „докарала“ само ПЛАНИНАТА! До ден днешен планината е мястото, където почивам най-добре и много я обичам…Трябва да помисля по този въпрос…

 А Аз в рисунката? Аз съм вътре в къщата. Вероятно я почиствам отвътре, защото отвън всичко е перфектно. Погрижила съм се. Но вътре ми е уютно и спокойно. Хармонично. Топло. Свободно. С камина и пухена чега пред нея. И спящи дечица, а пламъците се отразяват по бузките им. А ние с татко пием вино на пода пред камината и слушаме тишината…

 Р.

 Можете да изпращате вашите визии – спонтанните рисунки, мисли, идеи и вътрешни образи, претворени през различни форми на изкуството, на имейл baraka.cpd@gmail.com. Добре е публикацията да има заглавие…

АРТ-ЗОНА / ВИЗИИ



3 Отговора на Рисунката ми от детството се сбъдва!

  1. Здравей Александрина, търсих идеи за рисунки на стена на детска стая и така попаднах на твойта статия която ме зареди със невероятна позитивна енергия. Рисунката и описанието ми дадоха идея как да аранжирам картината която искам да направя. Знам, че продават готови шаблони лепенки за декорация на детска стая, но е друго човек сам да има идея и сам да го направи.Бъди здрава и много щастлива с децата си и твоето семейство. От статията ти лъха спокойствие, уют, хармония и най-важното свобода.. Ти си един щастлив човек след като си успяла да постигнеш всичко това. Недей да отделяш много време в чистене на къщата :-)) Благодаря ти , че сподели тази частица от теб, и понеже е прекрасна и мен лично много ме впечатли аз също ще я споделя във фейсбук.

  2. Невероятна и пълна душевност, свобода… Много символика: слънце, планини, къща и птици, а щъркелът, и то с бебе, е просто прекрасен. Поздрави за човека, който постига своите рисунки в реалността и рисува на живо живота си, защото да „живееш“ живота е умение…

    Чудесна идея е да се проследи целият процес на рисуването… Мислите, които се пораждат вършат именно тази вътрешна работа, която е основна част в арт – терапията… Така направени, рисунките са един чудесен модел и за посетителите на сайта, защото рисуването, придружено със самоонализ е целебно. Много е ценно, когато след време се погледнат рисунките, пораждат се нови асоциации, просто – неизчерпаем извор… Полезно е и довършването на рисунката с наслагване на елементи във времето, както и нейното разширяване и обогатяване в пространството…

  3. Мисля, че ти си много щастлива там в карината, за това от време на време я рисуваш и дори само части от нея пак ти въздейства благоприятно.

    Това място е много хармонично и изпълнено с живот, свобода, радост, красота. Може би нямаш спомен от този си живот за подобно място, но то съществува. Важното е, че имаш силна връзка с него и ти помага, когато искаш да се усамотиш и за миг да останеш със себе си.

    Аз същи си имам любими неща за рисуване – всяка Коледа и по-скоро поне месец преди Коледа започвам да рисувам зимни пейзажи с къщички, сняг, оградки, все красиви и уютни семейни гледки. Това е най-щастливия период в живота ми, като дете се чувствам.

    Мисля, че ние винаги се опитваме да пресъздадем средата, в която сме били най-щастливи или поне, която смятаме, че съдържа всички елементи за нашето щастие.

    Рисуването ми напомня на визуализацията, само че върху хартия, нищо чудно че си успяла да влезеш в рисунката, да създадеш средата, райското кътче от детската рисунка, която толкова пъти си си скицирала просто ей така :)

    Пожелавам ти много любов и топлина

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход