Само за мъже

Жена сред приятелки уточнява, как „8 – ми март“ определено не е нейния празник. Как „преди” и „сега” било различно, защото мъжете вече са променени. Тя решително отказва „женския купон“ в работата, а масовите поздрави в медиите допълнително я карат да се чувства унизена, изглежда й сякаш, жените си просят вниманието. Не стига, че жените уж са по-слабия пол, ами по този начин допълнително им се вменява, че „8 – ми март“ не влиза във важните мъжки дела. Според нея, липсват елементарни жестове на кавалерство, и това е особено характерно за българските мъже… Няма ги „първите седем”, просто, всичко е „отбиване на номера” и някак по инерция…

Т.е., да се замислят българските мъже, ли?… Или да помислим, колко процента от българските мъже се чувстват успешни и какво се случва с мъжкото самочувствие в настоящия момент?

Вярно е, че голяма част от нас, жените, са в състояние на самота и изолираност, но вярно е също, че и ние жените сме част от времето, а нарочното му разделяне на “преди” и “сега” е обичайният ни отказ да признаем пълноценно себе си в момента и личните си избори.

Безспорно, сега се налага агресивното мъжко начало, но можем ли да предложим нещо по-подходящо? И кому е нужно, след като самите ние – жените по същия решителен начин набързо слагаме мъжете под удобен общ знаменател. Защото няма как да сме вън от общата инерция и защото така е по-лесно да оправдаем играта си на “мъжки момичета”. И бихме искали да се чувстваме малко по-значими, пред кого ли, обаче, ако не отново пред тях – мъжете.

И ако в хитовия филм галантният герой е правило, в реалния живот печелившата мъжка стратегия откровено значи самоутвърждаване: на себе си, на собственото финансовото състояние, на личните умения за обществено и всякакво влияние. Виждаме образът на преуспяващия, а именно той е и адаптирания. В което няма нищо случайно – за да оцелееш, трябва да си „победител”, и то най-вече спрямо себе си. Това е и „Мъжът”, архетипово кодиран в женските гени, затова и толкова привличащ, въпреки честите упреци към важните му дела и “отбиването на номера”…

От друга страна, поставени в свръх-ситуация, на ценностите от „първите седем” също не им е лесно. Защото, какво се изисква от порасналото вече седемгодишно момче? Да „прави пари” безкомпромисно, защото по друг начин не става, и все пак да помни морала от детството, а това е болезнено…Грижовно да бди над семейството, защото така е правилно, а навън да работи hard, тъй като нежността там не се толерира… Да се отнася към жената като с „равна” и същевременно да я закриля…. Да изразява своята романтичност, и да не я изразява, за да не изглежда слаб…. Да не носи служебните проблеми в къщи, и същевременно да не допуска личния си живот в работата… Да продължава да бъде „разцепен”, и тази двойственост да се утвърждава като ценност на „съвременното общество”?!…

И така, объркан в противоречия, често съвременният мъж е блокиран и притиснат от очаквания. И не, че му липсва чувствителност, просто понякога разкрива себе си не по начина, както жената очаква, обяснимо с разликите в мъжката и женската психика и нагласи. В повечето случаи развръзката е позната, но да не забравяме, че при отхвърляне, мъжката емоционалност понякога се оказва необратимо блокирана, което в последствие може да направи мъжа неспособен да обича и да изпитва щастие. Да не забравяме още, че за сдържаните си чувства, мъжете плащат с множество лични компромиси. И също очакват да бъдат разбирани, още повече – без да молят, нали затова са мъже…

Колкото до 8-ми март, въпрос на стил и вложен смисъл. Празникът може да бъде приеман и поднасян различно, а символът е все пак нещо много лично. За наше успокоение – мъжът, за разлика от жената, е боец по призвание и това обяснява факта, че понякога мъжете преглъщат своята деликатност в житейските битки.А според историята, при подобни битки, за да няма предателства на бойното поле и за да могат да се жертват един за друг, в древна Гърция бойците е трябвало да изпитват обич помежду си…

И, в смисъла на „древна Гърция”, може ли, ако обичаме, да не изискваме повече от това, което даваме… И за да не останат с грешни впечатления мъжете, да доуточним, нали не борбата за мъжка еманципация е тази, от която имат нужда днес жените…

Но защо, все пак, не чуем и мъжете. Или поне да се опитаме… Всъщност, какво ли мислят те за нас, жените?…

Д. Първанова

снимка: А.Липова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход