Щастливи кокошки и нещастни пенсионери

Вчера отидох до магазина да си купя яйца. Разбира се като чух цената ми стана  лошо. Били от щастлива кокошка. Щастлива и кокошка предизвика асоциация у мен за чалга певица, или фейшън, фейсбук, кифла с устни на кокошо дупе и … такива някакви. Оказа се, че наистина яйцата са от щастлива кокошка, а не от такава в клетка. Били агресивни „нещастните кокошки“ и се кълвали по трътките една друга. А бе смех ти казвам. Вече има критерии за това как трябва да изглеждат яйцата.

Смешно да. А сега, след като уточнихме как хуманно да се отнасяме с кокошките носачки за да бъдат щастливи, да разгледаме въпроса за „нещастните пенсионери“. Как да ги отглеждаме хуманно? Ще има ли къде да тичат на воля? Все такива въпроси ми се въртят из главата. Значи за 136.08 лв. (толкова е минималната пенсия в България и то не защото не са работили хората, които я получават) един пенсионер може да си купи 274 яйца (над 8 яйца на ден).
Това е наистина повече яйца дневно отколкото ядат и в най – развитите икономики в света (не зная какво се оплаквате?) Значи всичко е наред – имаме и щастливи кокошки и щастливи пенсионери. Чакам най – вече новата статистика, която да ни каже колко добре живее българският пенсионер и българската волна кокошка. Това както всички се досещате ще стане много скоро. Всички баба на село ще произвеждат яйца от волни кокошки, което ще извади България от рецесията, ще увеличи БВП, а е възможно дори и да станем износител на еко яйца производство на баба. Само трябва да постискаме 60 – 70 години, ние и бабите, за да започне да работи на пълни обороти моят гениален план за излизане от финансовата и икономическа криза. До тогава ще имаме само щастливи кокошки и нещастни пенсионери.

Даниел Стойнев

4 март 2012 г.

 

Последна публикация на Даниел Стойнев:

Жени на ръководни позиции



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход