Българската „утопия“

Как се живее днес? Е,  днес дами и господа не се живее, днес се оцелява! Преживява се някак си между последното и поредното прецакване от държавата. Шегувахме се преди, че в България се яде хляб и лютеница, с малко сирене, и то на празници. Нямаше да ни е толкова смешно тогава, ако знаехме какво следва сега.

Имаше преди време един човечец, малко сбъркан такъв, но простено му е, тя властта сбърква всеки. Нямаха много свобода тогава нашите родители в милата ни родина. А тя,  свободата е много ценна за нас българите, нищо, че все други ни я извоюват.

Имало тогава пари, ама нямало ресурси. Имало почивки всеки сезон, ама имало и вечерен час. Имало предприятия, ама нямало частен бизнес. Имаше ги пак така наречените ни малцинства, но имаше и закони за тях.

Решили нашите мили сънародници да се вдигнат, като по чудо сами, да си викат за свободата. И успели, дошла утопията. Добре дошли в Утопията! България през демокрацията! Сега няма пари, но има ресурси. Всичко е частно и няма работа почти за никой. Няма вечерен час и има проституция. Почивката е вече имагинерно понятие, не само всеки сезон, ами по веднъж на 3 години и то, ако родителите ти спестяват от коледни подаръци. Сега пак са си тука циганите и  празнуват в беззаконие, то май на тях най- добре им дойде нашата демокрация.

Дааа, утопията, свободни сме и я „наебахме“ тая свобода където намерихме. Та, като съм тръгнала с паралела между преди и сега, нека си продължа в носталгичен дух. Преди всички бяха една класа. Средната българска работническа класа. Е, сега вече нещата са подредени така – мизерия, най- бедни, по – бедни и бедни. А да, най- горе във въпросната йерархия се нареждат крадливата класа, тази на депутати и мафиоти, които сега са си наложили тоталитарния режим в Българи, но просто му викат по друг начин. Да, не беше много богата България преди, но почти всяко семейство си имаше кола, дори и да беше трабант, а те и трабантите си бяха на мода тогава. Но стига съм приказвала за другаря Живков, че по рождение не ги обичам комунистите.

Нека си поговорим за утопията. Днес българинът се прибира от работа, от поредната 12 часова смяна. Поглежда жена си и тя пребита от работа цял ден…  не можеш вече мили ми, сънароднико, да си позволиш жена ти да си стои в къщи и да си гледа децата, да си стои млада и хубава, не можеш защото нямаш какво да ядеш, затова ще я гледаш така пребита, уморена и мразеща. Поглежда децата си, да тези твоите деца Българио, те се гледат сами. Каква майка си ти бе Родино, като си си пуснала детето на улицата, да ти го гледат „пачаври“ и „дилъри“? Как не ти домиля? Как не ти писна, всяка вечер да му гледаш зениците и да му душиш дъха? Как не се замисли за това дете? А, да и ти нямаш избор Българио, защото и ти си на нашето дередже, ако си гледаш детето, и то и ти  ще умрете от глад.  Забравих за момент, че ние не живеем, ние оцеляваме  някак си.

Та, сяда главата на семейството на 50 грама домашна ракийка, не че не му се пие повече, не че не му е писнало толкова от тоя живот, че да не иска да се напие до самозабрава, просто не може да си позволи да пие повече, дори и от домашната ракия. Вади си фиша от джоба. И се почва сърцебиенето. Опа, чакай, леко приятелю не можеш да си позволиш да получиш инфаркт, няма с какво да си платиш инфаркта. Гледаш и ти е зле, имаш няколко банки приятелю, имаш и ток, дааа и него пак го увеличиха, да са ни живи и здрави политиците и майките им. Вода трябва да се плаща, поне по веднъж в седмицата трябва да се къпеш, колкото и да пестиш, иначе ще засмърдиш на циганин, а тях много ги мразиш откакто пребиха сина ти за един счупен телефон и два лева джобни. Гледаш и смяташ, сметни и хляба за месеца, неее, не смятай друга храна, само хляба. Колко ти останаха от заплатата? 20, 50 лева? Колко? Е нищо поне с 200 лева на женати ще покриете и останалите разходи, все някак ще се оцелее и този месец.

Поглеждаш дащеря си. Гледа някакъв турски сериал, то друго просто не дават, не можеш да си позволиш кабелна, а по националната, българска телевизия само турския сериали дават. Вече ти се доревава, нали? Гледаш си детето. То тая година има бал, а ти отново нямаш пари. Тя ходи със старите дрехи на майка си и я подиграват, а на тебе ти се плаче. Ами ако след това реши и да учи? Тогава какво ще правиш. Спокойно, поне черния пазар на органи в българия върви, че в този ред на мисли, спри да пиеш, че ще ти трябват здрави бъбреци.

Гледаш я и ти е криво, че пак нищо не си и купил за рожденния ден. Но не се безпокой, на нея след някоя и друга година ще и писне. Вече е почти на 18 и почти и е писнало. Ти не знаеш, но тя гледайки сериала мисли само как да избяга от мизерията. Писнало и е от  въпросната мизерия и от подигравките на другите. Писнало и е, да те гледа с тая отчаяна физиономия, писнало и е да гледа как майка и плаче и как отново няма пари за нищо. Та на нея вече и е писнало и след годинка две, ще се махне от тука. Ще замине за Гърция, ще си продава добре гледаното българско телце и ще ви праща картички с 20 евро върте и обяснения колко е добре там и да не се тревожите. Спокойно, тя ще се оправи живота, все пак е здраво българско момиче.

Лягаш си и се замечтаваш как някой ден, ще имаш пари, ще качиш цялото семейство на колата и ще ги заведеш някъде, на някое прекрасно място, където те ще разбрат, че ги обичаш наистина и искаш да ги зарадваш, но просто досега си нямал възможност да го направиш. Но, неее и двамата знаем, че това няма да стане. Нямаш пари да й платиш на тая кола  прегледа, винетката, гражданската, а да не говорим ,че ако събереш пари за това, твоята мила западна втора упортеба кола, ще се разбие по разкопаните пътища на Родината, а ти нямаш пари за ремонт, приятелю. Така че, нека сме реалисти.

Забравяш мечтите и почваш да мислиш пак за проблемите. Сина ти май се друса. Сигурно, но спокойно и тук има решение, поне няма да се сблъскаш с един от основните проблеми на родителите на наркомана, няма какво да изнесе от вас. Тоя телевизор „Юноста“ в никоя заложна не го искат. А, откъде взима пари тогава? Какво ти пука, нали не е от теб. Моли се поне, скоро да не умре, че и за погребение няма пари в България. Цинична съм казваш, ами цинична съм малко. То, от цигари по 5 лева и кухи мечти не се живее, ставаш циничен няма как. Приеми го, по -лесно ще ти е. Ще се съмоубиваш казваш, не ти се гледа как ти пропада семейството. Ами давай, те да мислят от къде да намерят пари да те погребват…

Грубо ли ви дойде дами и господа. Грубо е, но преди няколко месеца един българин се обеси на дървото в задния си двор. В задния двор на порутената си, селска, мизерна къща. Защото беше болен от СПИН и нямаше пари. Нямаше пари за лечение, нямаше пари за детето и жена си. Кметицата го е погребала, ако ви интересува. И го е снимала на бесилото за спомен на жена му. В това живеем. Къде ви отиде оптимизма?

Няма здравеопазване – ако нямаш пари, няма храна, няма покрив, няма образование и няма работа, а от там няма и пари. То май излезе, че и нас вече ни няма. България се самозачеркна от картата. Самозабрави се и се самоуби от безпаричие в задния си двор на едно дърво. Направете й снимка за спомен. Добре дошли в българска утопия. Побързайте да си тръгнете преди да е изчезнала съвсем!

 

Ивелина Иванова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход