„Да те ебем у живото и ти че свършиш!“

„Да те ебем у живото и ти че свършиш!“ – Това е от сутринта на лафката за кафе. Един циганин си псуваше тихичко, защото току що го беше изгонила продавачката, на която дрънчеше наливна цигара.

Поне изглеждаше убеден – че го иска. Не е смешно, но тоя дърт циганин ми осмисли деня. Започнах да се оглеждам и да слушам мърморковците около мен. „Ох. Не понасям понеделник“ – това го чух от една даскалица около 20 минути по – късно. „С нетърпение чакам април – ваканцията“. Само 2 минути по – късно и отговора от един работник на средна възраст - „С тоя един час напред на времето съм смачкан – по – малко спах“. И рояк от такива през целия ден до сега.

Аз пък слушах и се наслаждавах – на слънцето, на работата си, на мисълта, че довечера ще се прибера при двамата си малки сина и съпругата, насладих се на кафето, което беше силно и ароматно, дори и кроасана ми беше по – вкусен и всичко това заради дъртия му циганин сутринта. Защото аз не искам да свършва живота ми докато чакам да дойде петък, лятото, или по – добри времена. Животът ми преминава докато работя, уча, наслаждавам се и мисля.

Животът ми е сега – осмислен, пълноценен и хубав!

Да! Продължавам да се боря, срещу и за дребни неща, ежедневно – политическа система, правата на човека, децата с увреждания, несправедливостта. Аз мога да променям нещата около себе си …

Осъзнавайте и живейте деня си, мига – той никога няма да се върне повече!

Даниел Стойнев



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход