Гост в съня ми

 
Какво ти трябва? Какво искаш? Не ме буди, моля те, сънувам.
Сънят е начина ми,  да ме няма на този свят, не искам да съм част от него, не се чувствам част от каквото и да било тук. Пълен с грешки, побъркан свят, объркани хора… Иска ми се да направя нещо, нещо със смисъл, нещо с което да помогна, да го направя едно по – добро място за всички…Иска ми се, но не мога. Сам съм, а самият човек, по името си сам, не може да направи нищо…Защо ме събуди? Гадно е да си буден, остави ме да спя, не ме връщай в реалността, не искам да знам за този свят, не ми трябва той, за мен е бита карта .Светът сам си се разрушава, защо съм му аз? Не искам да допринасям за унищожението му… Не Искам, чу ли ме, остави ме!.. Един човек можел да направи света по – добро място за всички.. Аз не го вярвам. Лъжат!

Е, добре, какво искаш от мен?.. Навън, ли!?.. Е, добре, ще изляза, но пеша…Защо искаш да взема колата? Знаеш, тя не е много наред, спирачките й отказват, а доста деца има по пътя… Няма проблем, казваш – еми,  добре, ще я взема, ще изляза и ще се опитам да направя света едно по – добро място, като помогна на някой. Но нали си сигурен, че спирачките са наред – наистина има доста деца навън… Добре, щом казваш.  Хайде, аз тръгвам.

До скоро, Сатана…..

Росен Димитров



5 Отговора на Гост в съня ми

  1. Niq, и ние благодарим за допълненията. Всичко вече е както трябва… Ще се радваме да публикуваме и други неща на Росен… Изключително драматичен почерк, същевременно – абсолютно адекватен на болката в сегашното време… Поучително, от друга страна – много, много ти става мъчно в края… Преобръща те… Изведнъж и неочаквано… И, виждаш колко е малка границата… и колко крехко е всичко…

    С пожелание към Росен да развива творчеството си, защото това е талант!

    С поздрав,
    От екипа на сайта

  2. Автора е Росен Димитров :) И името, което той предложи е „Гост в съня ми“. Пак казвам ,че е наша грешка, че не сме го добавили. Той няма регистрация, затова е пуснато през моя профил. Ще ви бъдем благодарни ако го добавите :) Това е уважение към труда му все пак :) А и аз споделям мнението на Даниела, че написаното е много добро ;) Поздрави и благодаря :)

  3. Александрина Липова Александрина Липова

    Това, че виждаме името на подателя през електронния адрес на пощата не ни дава право да го подписваме, освен ако той сам не е сложил името си под текста. В този смисъл, нека автора сам даде знак иска ли да сложим името му под публикацията.
    А по отношение на заглавието на текста, може би авторът на горният коментар е прав… Когато получаваме мейли без заглавия, сме принудени сами да сложим такива. Така, както ние ги виждаме… Ще се радваме, ако автора сам предложи заглавие на своето произведение… Ще се радваме и ако авторът на горния коментар даде „своето заглавие“…

    С поздрав, Александрина Липова
    и екипа на BARAKA

  4. Къде е името на автора? И мисля, че заглавието не е много подходящо, но ние сме си виновни, че забравихме да поставим друго:) Цялата сила на текста идва от изненадата в края, а с подобно заглавие не се оставя мястото нужно на въображението да се разходи из текста и крайното изречение с което Росен вече затваря вратите за въображението и поставя нещата конкретно.Ако се знае в началото за разговора се губи цялата магия :)

  5. Да потърсим мястото, в което сме обичани – това ми излиза като асоциативна връзка…

    Всички таим много стаен гняв, но когато той е изказан, нещата вече са по-иначе… И, в този смисъл „Сатаната”, като визия и художествен образ, е силна проекция на случващото се вътре… Не случайно и образът на Христос, библейски и „априори”, е „разцепен”.. ( уточнявам: Христос – това на архетипно ниво е образ на цялостната личност)… И разцепването не е случайно, то е, за да се случи „съединяване” по някое време… И, така, предварително, с цел, е заложено и неговото отрицание, това в културно –исторически план… Прекрасен диалог с реалността, който както иска да я разбира.. Мисля, че това казва авторът….

    Двойнствената природа на морала, и когато вече си се отказал от „морала”… Защото, да не забравяме, че всичко е в личен план… Всичко опира до конкретния човек и личност… А, когато човекът осъзнае и сенчестите страни, както се случва в този текст, това е голяма „крачка”… Още повече, когато има диалог със себе си…

    Много силен текст! Това е „разговорът със себе си”…
    Поздрави за автора!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход