Една недоразказана приказка…

Колко девствено чиста и красива беше тя… страхотна, неповторима,  непредсказуема, тъй тайнствена и загадъчна… самото съвършенство…
мислеше си той… но не знаеше грубата истина… че тя беше всичко друго, но не и девствена… безнадеждно осквернена, потъпкана и наранена от много предни походи пътека… която се надяваше и върху нея да поникнат и разцъфтят цветленца… някой ден..

Тя се боеше и от отдавна гледаше вече всички с недоверие… тя не можеше да прави разлика между добро и лошо, полезно и вредно…
Затворила същността си в себе си, превърнала се в непристъпна твърдина, вече не й правеше впечатление отношението на околните спрямо нея…

Свикнала да се отнасят пренебрежително, да я подиграват и газят… да я залъгват с празни обещания за цветя… само и само, за да я стъпчат отново.

- Той е искрен!
– Вероятно той е поредния!
– Не, има нещо в него, нещо добро, чувствам го!
– Просто ти се иска! От къде можеш да си сигурна??
– Но той ми обръща внимание, интересува се и го е грижа за мен!!
– Защо мислиш така? Може Би просто иска да се докопа по-скоро до теб! Ще те нарани, както другите преди него!!
– Не, няма, млъкни!!!

Подлудена от вътрешните си гласове и защитни линии… Тя не знаеше дали може да му се довери,  а го искам толкова много…
Тя искаше този фарс да приключи, искаше да се избави от този ад, вярваше, че той ще успее да й донесе покой.

Той не размени нито дума повече с нея, просто стояхa и се гледаха в очите… сякаш вечността беше спряла само за тях двамата… не проронваше нито думичка, но не по свое желание,
а защото тя го бе помолила… за да може да помисли по-добре на спокойствие, с уговорката, че като вземе финално решение ще го сподели… Той уважи избора и молбата й ….

Това беше поредният тест, на който тя го подлагаше, разбира се.
Той знаеше това, ала не знаеше, че тя беше взела решение и на него му предстоеше да изтегли късата клечка…..

Тя му се усмихна нежно… след което повтаряйки си на ум отново и отново – „Моля те, почакай ме още малко, някой ден ще бъда твоя! Но не и днес…“

Отпрати го за пореден, но сетен път…

Ахилем Авенг




4 Отговора на Една недоразказана приказка…

  1. До Анонимен

    Приказката е добре уловен образ на плавни вътрешни движения – незавършени, всъщност – непрекъснато разказвани в едно повтарящо се време до безкрай… В очакване не на видимата промяна, а на промеждутъчните състояния… Всъщност, то е това – в наместването на „гещалта“…

    Екипът на „ВАРАКА“ има молба: Може ли да включим линията на Приказката в новия филм „SELF“, който в момента снимаме? Филмът е опит за отразяване на моментна снимка на реалността, такава каквато се разкрива пред погледа в един точно определен момент, без той да бъде избиран умишлено… Без предварителен сценарий и нарочна режисура… И всичко, което по един или друг начин се „стича“ в тази фуния на конкретното време, е просто неразделна част от потока на видимата реалност, с пряко отношение и зависимост към това, което се случва в една или друга точка в пространството наоколо… Така и тази Приказка е като полъх и намек, че идва навреме и неслучайно… Филмът се строи пред очите ни и той на практика сам се прави… В това е идеята… Да избягаме от крайната манипулация на действителността и да приемем всичко, което се случва навън, като образ и обяснение на това, което се случва вътре в нас самите…

    Ще се радваме, ако можем да присъединим посланието на Приказката към филма…
    С благодарност за чудесния текст, качен на сайта…

    От екипа на „BARAKA“

  2. Александра Иванова

    тази приказка е прекрасна .. ! : )

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход