Самотата при децата

Бързо изменящите се социални икономически и идеологически процеси изострят неблагополучието при младите хора, в резултат на което трудностите при тяхното развитие добиват съвсем различни форми.

Една от психологическите причини за тези трудности е дезадаптацията в следствие на която закономерно следва чувството за самота. Най-опасните симптоми за самотата и отчуждението са в резултат на търсенето на самостоятелен житейски път, формирането на лична идентичност, продължаващото самовъзпитание и непрекъснатото търсене на идеала. И ако родителите предлагат неверен образ на живота или не достатъчно се занимават със своите преки задължения, при подрастващите се формира силна фрустрация, породена от неразбирането на възрастните и сложните отношения с връстниците.

Невъзможността да се преодолее отчуждението често пъти води до суицидни намерения. Същевременно трябва да се подчертае, че не всяка ситуация, в която подрастващите физически са сами, следва да се разглежда като резултат от изоставяне и отчужденост.

Голяма част от човешката активност като цяло се изпълнява самостоятелно. Нещо повече – именно самотата позволява да се стигне до самоанализата, необходима за разбирането на самия себе си и околните. Самотата при подрастващите негласно е санкционирана от възрастните. Често пъти не успяват да забележат нарушенията в настроенията, причините за скука и т.н. Понякога самите възрастни провокират възникващото у подрастващите чувство за самотност и изгубеност с това, че често не се доизказват и действат манипулативно.

Усещането за ненужност често води до формиране на нихилизъм и протестни реакции. Неразрешените конфликти, породени от отчуждението се явяват деструктивни компоненти на личността, които вместо да имат съзидателна насоченост, водят към разрушения. Самотата и отчужденията могат да бъдат класифицирани по отношение на взаимодействията на подрастващите с околния свят, според тяхната продължителност и първоизточник.

Самотата може да бъде физическа, комуникативна (в среда от непознати хора), емоционална (при отсъствие на близки хора, при смяна на местожителството), духовна (при отсъствие на единство във възгледите).

По времева продължителност самотата и отчуждението могат да бъдат епизодични и хронични, а според техния първоизточник – принудителни и доброволни.

Освен това изолацията може да бъде субективна и обективна, например човек може субективно да счита себе си за самотен, въпреки външните доказателства за това и обратно. Много често субективните и обективните фактори на изолацията не съвпадат. Ако човек изпитва удоволствие от самотата, той ще се наслаждава на покоя, защото ще може да реализира принадлежност към самия себе си. Ако той има нужда от близки хора, а тях ги няма и няма с кого да раздели неприятните изживявания, самотата носи на човека изключителни страдания, и може да бъде разбран само от тези, които са изпитали същото…


снимка: Д. Александрова



Един Отговор на Самотата при децата

  1. Този текст е много полезен надявам се да бъдат публикувани още такива, защото наистина много ми помагат.

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход