Танцът на цветето

Танцът на цветето, около бодливия трънак, който вместо да го убоде, изсмуче, употреби или да му открадне светлината, го пазеше като живота си… Tой танцуваше своя любовен валс с цветето, омаян от благоуханията и цветовете му.

Tрънакът не беше алчен, по скоро самотен, но сега беше щастлив и доволен от плячката си, той просто искаше да го запази за себе си, поне само за още няколко мига.

А цветето, отдадено, леко и игриво, то се виеше нежно и палаво го докосваше, след което се отдръпваше, за да повтори и открадне дъха му отново и отново, но разбира се не с лоши намерения, защото на края всички, освен замаяния трънак, разбраха, че всичко е било игра, породена от полъха на вятъра…

от Анонимен



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход