За началото на една нова формация


„BARAKA” и ОДК благодарят  на всички участници в театрална трупа „Три – четири”! Предишни, настоящи и бъдещи! На героите от екрана, на героите на сцената и в публиката! И на всички, които са на различни точки на земното кълбо, но които знаем, мислено бяха с нас  по време на филма „Self”, събрал на лента многото и различни поколения на театралната трупа в 20 годишната й история…

Във филма имаше участници, както на годинка и половина, така и на 33… Спонтанен проект, който се случи „без да иска”, без договорки и режисура и без сценарий, разбира се… Просто – героите на театралната трупа, където и да са по света, по едно време винаги се събират в къщата на ОДК… И тогава се случват нещата… Ето за този момент става въпрос –  момента, в който всички сме Self…

Вики, главната героиня във филма,  поведе трупата в съвсем нова посока… Всички ние сме Вики, а целият филм – това сме всички ние… Тази година Вики пресича пътя… Гордост е точната дума, както е било винаги в края на всяка година, при съвпадането на изпити, премиера на спектакъл и абтуриентски бал… И само главните „герои” знаят за саможертвата в това време, за раздялата и преминаването от Другата страна…

Благодарим на Криси, която дойде от Германия и влезе като ключова фигура във филма, на Сиана, която е в НАТФИЗ и вече се учим от нея, на Вели, която е в БНТ 2 и поради което сме особено горди, на Бож и Арчи, който в момента са в голяма американска компания и от това още по – истински, защото „помнят”… На Ачо и  Тити, който са вече инженери, но такъв талант винаги е най-силното за една сцена… На Тиш, който  в „Поп и джаз пеене”  има вече собствени участия и концерти и особено много, много ни липсва… На Илиян, който е в „Хореография” и винаги „спасява” трупата с невероятния си и устрем, както я „спасява” и Воли, който също е студент, но в област „Икономика”, което не му пречи да бъде истински сценичен – да дава хем драматизъм, хем да „отдъхнеш” … На Стаси и Делчо, които случайно бяха на снимките, но знаем, че няма нищо случайно, защото те особено помогнаха  да се случи подобието и общността… Силни лица, силен екран… Любими хора…

Пепи… Слънчо, този филм неслучайно  бе от една страна и „стоп”… На досегашната работа, такава каквато я познаваме… Догодина, просто наистина никакви репетиции, защото догодина си „главен герой”…. Снимаме, к-вото снимаме, и после си гледаш филма от публиката… Ще го измислим… Много ни е мъчно, че така стана и не успя да участваш, както в предишни години се случи с Тиш и Боби…

Тиш, Боби, Пепи… Братлета, за компенсация и за да разбием „традицията”, няма да правим постановки, ще снимаме… Като си идвате „по едно време” в къщата на ОДК… Всъщност, всичко е в тия моменти… Невероятно силни хора, невероятно изнасяне на толкова много постановки, невероятни приятели… Много тъга от наша страна и много любов…

Не случайно във филма имаше Е.Л.О… И „режисьорите“ са там… с вас… Цикличност… Отделяне на проекциите… Дето казва Ина: „Еееее, требва да си има и гл. т. на режисьорите!”, ама го казва с разбиране, за да си простим собствената „намеса” … И, дето казва Вики, други поколения…. Които също трябва да преминат, бих допълнила… И то си е все така болезнено… Според много близък човек, Вики прилича на Зина.. с тази тънка, деликатна… И е искал да се връщаш на екрана, Вики… Проекции правим ние – възрастните, за което смирено молим да ни „пропуснете”… Телефонната любов, дето слава богу, вече не е зависима от стационирани апарати и определения…

Мишо и Криси…
Едно…. Това е Това червено… Много недоумявам къде си бил досега, Мишо?… За първи път човек, който не е бил на жестокия тренинг, застава толкова силно… Братле, не знам дали няма да те дръпнат… Ще ми е мъчно… Както ми е мъчно за Криси, но зная, че за нея е по-добре да бъда извън България със способностите, който притежава… Вие двамата правите невероятен синхрон, който с години време трудно се постига… Магия…

Филмът ни даде вдъхновението, което бяхме забравили… Завърнахте ни… Дадохте ни личен смисъл… Дето Боби по време на снимките казваше, „щом имам съпротиви, значи трябва да го направя”. Гъдел – наопаки… Пробиване, с воля… Монтажът беше изключително динамичен, Ина е просто изключителен творец, и ако го има филма, то е основно благодарение на нейния труд… От малкото момиченце в Първата трупа – сега е вече художествен ръководител на театралната формация, за което – поклон…

Вики, на следващата прожекция,  Марианка иска да направи твоя авторска изложба… Благодарим ти, Слънчо… за всичко… Наистина преминаваш деликатно, но много силно… И запомнящо се за всички бъдещи поколения „Три-четири”!

Благодарим и на по-малките участници в театралната трупа, които изнесоха тежестта на репетициите и бяха безкрайно всеотдайни на идеята за този филм: Краси, Юли, Габи, Ани, Съни, Генчо, Валери, Криси, двамата Сами – та, Теди, Веси, Страхи, Мони… С много любов към седемгодишната Мими, която играеше ролята на порасналата Вики… И с много гордост от дебюта на бебето Сиана, която на годинка и половина направи първите си крачки на екрана и в професията на мама Ина!!!

С признание към Галин и чичо Цецо, както и към малкия Дени и другото бебе във филма – Вики, които придадоха невероятно символно значение на цялостните послания, за да се обобщи наистина художествено понятието „Self“…

Благодарим на всички, и много се радваме, че я има  тази свързаност в театралната трупа!

Очакваме да се осъществи още една прожекция на филма, след която мини – спектакълът на сцена, който е част от проекта на Self, ще бъде вграден във видеото, така че да може да се  добие пълна представа от представлението.

В началото на новата учебна година театрална трупа „Три-четири” ще се трансформира в Кино – трупа. Ще се работи по отделни проекти, финализирани в конкретни филми. Така, ще можем да бъдем заедно и занапред, където и да се намираме в пространството. Чакаме всички Герои по празниците. За купон и за снимки!

С обич!

 

 



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход