Колос

Стоя на едно място и не мърдам като вкаменен… душевно чувствам се почти в безтегловност, ако изключим разтърсващо гъделичкащата тръпка, която обикаля цялото ми тяло… съм напълно статичен и глухоням за заобикалящата ме реалност.

Просто си представете замръзнал във времето и в дадена поза колосален титан, който бива изкаран от трансовото си състояние…разтърсен от тръпка породена от нежното ухание  на хиляди свежо набрани цветя в ранното утро на летен ден…

И всичко това се случва в рамките на няколкото безсмъртни момента, които протичат сякаш на забавен каданс когато ти минаваш покрай мен, дарявайки ме с неосъзнатото си мимолетно присъствие и омаен аромат.

Ти непознатата, ти ключовата фигура…ти разтапяща камъка, позволяваща ми новото движение…ти отключваща неподозираното, скритото, истинското в мен…самият мен… Ти…как…какъв вид магия е това ? И нима е възможно нежността и чистотата да надделеят над грубостта и проказата на самотника…?

Вятърът се променя и закачливо изсвистява във лицето на титана, карайки го да излезе от размисъл…и в този момент колоса надига поглед… и веднъж получил вниманието му, вятърът нерискувайки да си навлече титаничният гняв, бързо му предава дара си…букет от нейното благоухание…

Усетил го, зениците на гиганта диво се разширяват, мускулите му се напрягат стискайки зъби той прави няколко светкавични протяжни сякаш чупейки окови движения, след което,  изправяйки се гордо поема глътка въздух и отново подушвайки дара на вятъра омаян, застива потопен в размисли…

Ахилем Авенг



Един Отговор на Колос

  1. Александра

    Много е хубаво …

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход