Светлината в края на тунела

 

Че Нострадамус е прав, вече няма съмнение. От лавината новини – ясно, планетата се бунтува, и само тя ли… В този случай, разбираемо, апокалипсисът е неизбежен. Версия с горчив хумор – дали не е и наложителен?…

Крайният ефект от  “края на света

  • В кризисна ситуация хората се обединяват. Масовото поведение е заразно. В тълпата човек губи себе си и действа с инстинкта на стадото. Така тълпите натрупват най-вече посредственост и по-лесно се управляват.
  • Каквито и да са членовете на тълпата по отношение на интелигентност, или начин на живот, фактът, че представляват тълпа им придава колективно съзнание. Притежават усещане за мощ и живеят като едно цяло. По-лесно биват мобилизирани.
  • Тълпата винаги е безотговорна. Завишават се рисковете от абсурдни действия, защото тълпата много лесно се поддава на внушение и всячески се стреми към незабавно превръщане на внушените идеи в бунт, паника, разрушение, истерия. И понякога точно това е нужно на този, който дърпа конците.
  • Тълпата не търси самозапазване, а безусловно подчинение на своя водач. А водачът винаги има интерес да създава още и още тълпа.

Е, ако разпознаваме тези признаци, то значи, че свинският  грип и световните катаклизми, международният тероризъм,  а защо не и народопсихологията – всички те добре са поработили за това, да се превърнем в тълпа без светлина в края на тунела.

Спасението

  • Да търсим компетентни отговори от компетентни източници.
  • Да търсим и познаваме правата си.
  • Да запазваме критичното си мислене.
  • Да не забравяме, че икономическият интерес режисира повечето от масовите психози.
  • И да се молим на Бог, рецептите по-горе да са верни!

 

Д. Първанова

Снимка: А.Липова



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход