Той вярва…

Уморен… Слънцето не грееше за него… То всеки ден угасваше, точно пред него. Другите… те го подминават с пренебрежение и отвращение. Той – отхвърлен от ежедневния живот на хората.

Виждам го и ми е жал за него, сякаш му е отнето всичко – няма я любовта на хората, той си няма никой.  Очи пълни със сълзи и лице обрасло и мръсно, гледащо нагоре към небето.  Молещо се на Всевишния, моли се горкият.  Молба за прошка, за състрадание, за залък хляб, не за повече.  Моли се да оцелее и днес, моли се за най- малкото.

Защо го подминавате? Сякаш е отровен! Да той е отровен, но отровен от човешката злоба и безразличие. Той е просто един безобиден човек. Човек като теб и мен. Вярно е, той няма нашите обувки, но има крака, също като Теб и Мен. Няма дома ни или светлото ни бъдеще, но има сърце. Иска единствено залък хляб, толкова ли ще обеднееш, ако му го дадеш.

Погледни го. Погледни го! Не отвръщай лицемерно погледа си. Погледни го, в тези молещи и пълни със сълзи очи. Няма ли някои да го погледне? Не смеете. Вие просто живеeтe  по -добре, ако не го поглеждате, няма да се чувствате гузно, няма да има нужда да си спомняте, колко много имате и колко малко отказвате на хората. Харесва ви да вярвате, че някои друг ще му помогне, това ви утешава, и прави съня ви по- спокоен…

Намери, горкият, в една кофа за боклук някакъв изветрял хамбургер, почисти го горе – долу, но не започна да го яде веднага. Той чакаше, чакаше  другарчетата си на улицата- две улични кучета, целите мръсни и хърбави, горките, и те бяха много гладни.  Бедния старец ги погледна, усмихна се и раздели храната си на две, за да има  за двете кучета. За него вече нямаше, но усмивката която грееше от лицето му, изглежда му беше достатъчна. Той не губеше надежда в добротата на хората и вярваше, че все някои ще му даде днес да яде.

И какво се оказва, че той бездомника на улицата е по- човек отколкото, сме ние всички с домовете, и работата си. Този човек е по- човечен от всички нас, които го подминаваме, и се правим, че не го виждаме. Харесва ли ви равносметката сега?!

Следващия път, когато видите такъв човек на улицата не го подминавайте, моля ви! Той вярва във вас! Той вярва в добротата ви! Не го разочаровайте, моля ви!  Нищо не ви коства да помогнете на човека в нужда и да запазите вярата!

Росен Димитров



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход