С мисъл към Дари

 Близък човек ни напусна

Карлос Кастанеда казва, че тя е винаги от лявото ни рамо – назад… Не знам, дали да говоря за смъртта, или директно да дам линк към Кастанеда. Смъртта е промяна на живите. И все пак, това никой не утешава. И така е редно.

Науката казва, че на ниво квантова физика, нещата не са това, които знаем. Да не забравяме, че, по принцип нямаме тая нагласа и сетивност да усещаме толкова фини неща. Голямата мисъл на живота е смъртта… Целта на живота?… Безкрайно ни е страх, не си го казваме… А, целта на смъртта? …

Животът след смъртта звучи като клиширано  успокоение…  Имаше един автор – Владимир Зеланд, при който нагласите прескачаха и беше верен по отношение на това, че на която „писта“ стъпиш – там отиваш…  Ако си силен и необременен… Сега има много информация за това, че животът и връзките между хората не спират, само се променят… Независимо в кое измерение са… То е, като „щракване” – и преминаваш… Кофти е страхът от религията  – „наказващият” Бог…

Иначе, всичко е толкова чисто…  и,  така трябва да е…

Дари събра много близки хора, подобни..  С любов  към него и към хората, които са с него и винаги ще го обичат…

 

 

 

 

 

 

 

 



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход