Дяволската тройка

Омайната мелодия отново звучеше в главата му… Забавеният и същевременно напрегнат ритъм изкривяваше физиономията му… видимо най – вече устните…

Да, те постоянно танцуваха – преминаващи от състояние в състояние…  значително повече преобладаваха нацупените гримаси… личеше си и то много, че нещата не бяха безоблачни, че той имаше проблем или нещо по лошо… защо беше толкова странен и потаен!?!? Но никога на никого нищичко не казваше!!?! Винаги излизаше чист от ситуацията с обяснението,че “всичко е слънчеви усмивки и дъгички“. И успяваше да моделира нескопосана усмивка… която би ти изглеждала дори малко забавна, ако не го познаваше… но аз знам, че същата прикриваше голям товар… който непрестанно и тиранично се трупаше и трупаше…

Mузиката – скрепяваща съставка.

Но когато поставяше слушалките той се променяше.. това е впечатлението ми… защото лицето му се превръщаше в отворена книга… И нищо не беше в състояние да ме спре или попречи по някакъв начин да разчета горчилката, която му се въртеше в главата, и която той се опитваше да асимилира и обработи… да намери отговорите.

Отговорите, които вече знаех, но премълчавах от него защото и той беше на ясно, какво трябваше да направи, за да реши проблемите си… да сложи край… Да той не беше мазохист искаше го, да!… веднъж завинаги… но беше страхливец… слабак, мижитурката с потъпканите права – без право на глас и изява, човекът винаги опиращ парцала..

Изведнъж песента свърши… слушалките, дръпнати, небрежно се изхлузиха от ушите му и паднаха глухо на земята. Мамка му , не може да е толкова зле хмм,… колкото изглежда, момче!??… а отражението ми в огледалото просто мълчаливо и смирено се взираше в мен…

Този извратен сбърканяк отново клюкарства по негов адрес. Чудно ми е, какво ли толкоз е научил този път, че го раздухваше помежду им тай яростно … и защо не искаше да ни го каже …

Ахилем Авенг



Един Отговор на Дяволската тройка

  1. Много е хубаво. Браво!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход