Жертви на земетресението

И аз като всички започвам с виц. :

„Защо няма жертви от земетресението в Перник?
– Защото самото земетресение е станало жертва!
Пребили го с винкели и е прието в
Болницата с множество наранявания!“

Жертви на земетресението, нямало… Пострадали били само няколко сгради и паднали комини… Така ни казват по телевизията. Вчера официално Перник започна полека да се съвзема от стреса. Първо с вицовете. После с усещанията.

„Радвам се, че сте добре!“, „Понапукали са се стените! Майната му, на апартамента, нали се измъкнахме здрави!“, „Поизплаши ни, но ни направи по – силни и по – задружни“, „Грабнах децата и се изстрелях по гащи навън“…

Това си говорят хората, мои приятели познати. Никой не хленчи, никой не се оплаква, от време на време се чуе псувня по повод ПР акциите на политиците и телевизиите, които за пореден път показаха смешните си маркетингови подходи и жалък стремеж за показност. Ще кажеш, че лекичко ни е поразтресло, като в София, като Пловдив и Пазарджик… Да, ама не!

Уплашихме се, осъзнахме силата на природата, но продължаваме да работим без да хленчим, без да се оплакваме, без да молим за помощи и да вдигаме много, много шум се борим с последиците от земния трус.

Жертвите на земетресението са хиляди – уплашени в съня си деца, баби, които треперят при минаването на влака, мъже, които поправят разрушените покриви за да спасят останалото имущество от дъждовете, жени които потръпват при мисълта за живота на децата си. Още дълго много хора ще сънуват кошмари и ще сънуват Апокалипсиса.

Тези неща няма да ги чуете в речите на политиците, няма да ги видите в разбиращите очи на хората от другите краища на България има го само тук. С малко по – наведени глави с малко по – тъжни и намръщени лица, малко по – смирени, но все така твърди и горди ние жертвите на земетресението продължаваме живота си. След 03 ч. на 22. 05 2012 г. ние обичаме малко повече близките си, уважаваме малко повече съседите си, знаем, че въпреки немощната ни държава ние гражданите на Перник сме едно от най – силните и звена, че на нашия гръб е як и може да носи.

Филмът е с хепи енд. Вече всички сме професори сеизмолози, знаем повечето разломи в България и света, степените на земетръс по Рихтер, Карник, Медведев… Ще си замажем пукнатите стени, падналите комини, порутени покриви… Това, че ви казват, че жертви няма е лъжа… Жертва е всяко семейство, което усети труса.

Даниел Стойнев

снимки: Снежанка Борисова

29 май 2012 г.

 Последни публикации на Даниел Стойнев:

Подмладяване на времето

Всеки си мисли, че знае как другия трябва да живее…



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход