За злоупотребяването с мъката на хората…

Реших на сайта да създам новата категория „Преживяно“. Защото ПРЕЖИВЯХ една неприятна история. Не случайно я позиционирах в терапевтичното ни онлайн пространство АРТ-ЗОНА… Защото писането за личните ни емоции и споделянето с околните е терапевтично… И полезно за всички… Ще се радвам ако и вие споделите вашите преживени истории, били те хубави или лоши… Защото така можете да помогнете не само на себе си, а и на околните.

Александрина Липова

 

За злоупотребяването с мъката на хората…

Моята лична история…

Често съм се питала, когато близък човек си отиде, какво буквално трябва да правя. Стъпка по стъпка… А моето вътрешно Аз си се грижи за мен и все ми казва – не го мисли, всичко ще е наред, мисли за хубави неща! Е да, ама се случи… Внезапно! Без да съм подготвена нито психически, нито практически…

Искам да разкажа най-подробно какво преживях за няколко часа.

Попадам в ситуация, в която трябва да взема решение какво да правя. Казват ми: “Обади се на личната му лекарка, за да задвижи съобщението за смърт от болницата”. Правя го, разбираме се. После си мисля, трябва да се свържа с погребална агенция, те знаят какво се прави! Намирам телефон, казвам че преди час е починал близък човек, питам какво да правя и какво чувам по телефона от една сърдита и привидно ангажирана с много други неща дама:

Защо толкова късно се обаждате!!! Знаете ли, че в тия жеги тялото ще се подуе! Веднага идвайте в офиса, че днес имаме и много други погребения, нямаме време за губене!!!

 На така представената ситуация, аз реагирам по следния начин. Мисля си: “добре, първо ще се срещна с нея, после ще задвижа документите в общината със смъртния акт и ще го представя на агенцията по-късно през деня! И “тичам” към тази погребална агенция “Ангел” в Козлодуй, чийто офис е в поредицата гаражчета до закусвалнята. Посреща ме една дама, бързо се ориентираме, че сме се чули по телефона преди минути и направо вади една бланка. Пита ме какво ще правим, отговарям й – вие кажете, никога не съм организирала погребение… И тя започва…

–         Така, в момента е много топло, през деня има и други погребения, веднага ли искате да се случи…

–         Ами… ! …   Да…

–         Кажете час?

–         Ами… !?! … вие кажете… /мисля си, щом има толкова погребения, нека тя предложи кога…/

–         Как аз да кажа!!! – ми се тросва тя.

–         Ами кога най-скоро може да стане?

–         Ами, сега ще пратя момчетата да оправят тялото и утре сутринта кажете в колко часа?

–         Ами… в десет може би…

–         ДОБРЕ!!! ЗАПОЧВАМ ДА ПИША С ХИМИКАЛ!!!

 И започва да пише с ХИМИКАЛ направо срещу услугите /един вид, няма поправяне/, сама си задава въпроси на глас и отмята със съответната сума: Значи… искате бръснене, обличане, избирайте си през това време ковчег, венец… той е млад човек, нещо по-свежо… /става и взима венец и продължава/, изкопаване на гроб, надпис на кръст, … ааааааа, кетърниг ще искате предполагам, луксозни или обикновени пакети? След логичния ми въпрос каква е разликата и обяснението, че едните са най-обикновени, а луксозните са с питка със салам, аз разбира се избирам луксозните! “Автобус ще има ли?”, пита тя, казвам “НЕ”, при което посрещнах поредното недоумение в погледа й от сорта “Тия нормални ли са!!!”. Питам я, дали може да помисля 10 минути реално колко човека биха дошли и да й кажа тогава, а тя ми отговаря:

 “Трябва да решите сега!!! Пиша с химикал!!!

 Ами… Щом пък трябва да реша веднага дали ще се извозват хора на другия ден, решавам да се застраховам и да поискам автобус. Преживях и безумната цена от 50 лв, която написа за един превоз от църквата до гробищата, с оправданието, че е толкова, защото фирмата е Ломска.

Но безумието не стига до тук!

За тези 15 минути трябваше СПЕШНО да избера ковчег, венец, комплект за обличане на ковчега, да взема решение за автобус, да дам точна бройка за почерпките, без да ми бъдат дадени поне по няколко минути за размисъл и консултация по телефона с близки, без да имам време да помисля какъв човек беше и какви цветя са най-подходящи за него… ПОЧУВСТВАХ СЕ ОБИДЕНА от това, че попитах, задължително ли е да се вика музика /защото никога не съм харесвала този обичаи, смятам, че това допълнително измъчва хората/, задължителни ли са кетърингите по погребения /защото знам, че хората никога не ги ядат/…

Най-голямо огорчение изпитах, когато ме попита „гроб или гробница?” !!!!

–         Каква е разликата, питам аз.

–         Ми! Гробът е в земята, гробницата се изгражда с отливки!

Така изречено, аз си представям, че гробницата е някакъв огромен помпозен паметник, още повече като разбрах, че разликата в цената между гроба и гробницата е 400 лв. Казвам, че искам гроб.

–         Ма!!! Как така! Гроба си е обикновена дупка в земята!!!!

–         Ами… ще ми обясните ли пак какво е гробница?

Обяснява ми пак нервно, че “гробницата се прави ГРАМОТНО, че е кутия, в която след време може да се сложи друг ковчег. И аз, РАЗБИРА СЕ, избирам гробница!

Накрая госпожата ме вика да се подпиша на БЛАНКАТА с ХИМИКАЛ!!!! И ми казва една огромна четирицифрена сума. Подписвам се, разбира се, след което я питам при какви условия мога да й дам сумата…

“Ама как при какви условия??? ВЕДНАГА!!! Моите момчета няма да започнат да работят по тялото, докато не им платите на ръка!!!

 Обезумявам, че няма погасителни планове и че не се съгласи поне на капаро, само и само “хората й да започнат работят веднага”!!! Успях да отложа даването на парите за след час…

Чак след това отивам в Общината да оправям документите и там от една изключително любезна дама, със спокоен тон, от който имах нужда в този момент, разбирам следното:

ОБЩИНАТА ОСИГУРЯВА БЕЗПЛАТНО: превоз с катафалка, ковчег и кръст. Изкопаването и зариването на гроб се заплаща на гробарите на място /на доста по-ниски цени/.

 Една елементарна сметка показва, че това би ми спестило около 400 лв.!!!

Тогава си дадох сметка!!! За това толкова ме спеши по телефона веднага да тичам при нея, вероятно се е опасявала, че пътьом ще разбера някои неща… Вероятно за това ме накара веднага да се ПОДПИША С ХИМИКАЛ, за да няма връщане назад… Вероятно за това няма варианти за поетапно плащане, сещате се защо… Да не говорим, че НЕ ПОЛИЧИХ НИКАКВА ФАКТУРА ИЛИ КАСОВА БЕЛЕЖКА!!!

Давам си сметка, че сама съм се подписала на бланката и не съм пожелала отчетен документ за дадените пари, а и за какво ми е… Това няма да върне близкия човек…

Давам си сметка, че жената наистина бързаше да организира нещата, защото няма време за чакане!!! Но това не трябваше да е за сметка на това да ме принуждава да взимам прибързани решения и след това да съжалявам… /факт, че автобусът, който поръчах пътува абсолютно празен и в двете посоки/…

Благодарна съм и не мога да си изкривя душата, че всичко беше организирано перфектно /като изключим, че в бързината е забравила да напише в БЛАНКАТА, че поръчвам венец и такъв нямаше/… Все едно… Дамата се беше се погрижила за всичко…

Боли ме друго – в такива моменти не можеш да злоупотребяваш с мъката на хората и да ги манипулираш толкова тънко с думи от типа: “Ама гроба е една обикновена дупка в земята”, “Защо се обаждате толкова късно, тялото ще се подуе”, “Надписването на кръста е само 5 лв, защо да се занимавате вие”, “Как така без музика!!!” и от сорта… Нямах време да помисля какво би искал самия човек… В деня на погребението, освен огромна мъка, изпитах и страшно много гняв… който изтласках, само и само нещата да поотминат… Гняв, заради останалото у мен усещане, че претупах нещата… Гняв, заради това, че в мъката си не се досетих първо да се обадя на хора, преживели това, а се доверих на някаква си агенция… Гняв за това, че не отидох първо в Общината, както бях намислила…

За това сега имам потребност да споделя преживяното… Така поне малко ще ми олекне, че някой от вас ще е по-подготвен от мен… А аз се заричам, че няма да оставя нещата така и ще се опитам да променя нещата…

В памет на Дари… С много, много, много любов…

А. Липова

Очакваме и вашите лични истории на baraka.cpd@gmail.com.



8 Отговора на За злоупотребяването с мъката на хората…

  1. Павлина Николова

    Мила Ина съжалявам да науча за мъката, която си преживяла. Благодаря ти, че въпреки всичко намери сили да споделиш с всички нас за да ни предпазиш и защитиш от подобни злоупотерби с човешката мъка…

  2. Това са моменти,в които човек блокира и ако няма близки хора да му помогнат става страшно. Това преживяно е било доста стряскащо за човек, който за първи път се среща с подобен опит.Още повече ако насреща си има студенина и безхаберие, както е станало в описания случай.Не зная как някои хора си получават парите без да им пука за отсрещния. Да вярно е че всеки труд се заплаща, но с каква цена за опечалените близки.Но въпросът не е в парите а в поне малката подкрепа, която не само че е отсъствала, но нещо повече – била е заместена с изключителна агресия и арогантност. Мисля че не бива да понасяме безропотно такива случаи и всъщност от нас си зависи дали те ще намаляват или ще се увеличават. Подкрепям авторката на материала и ако е необходимо ще застана твърдо на нейна страна. Трябва да се потърси отговорност.

  3. Аз загубих дядо си преди години. Много си го обичах и ми беше много мъчно за него. Той почина внезапно, беше шок за всички. Това беше първият ми сблъсък със смъртта. Не бях виждала мъртвец, беше ме страх да го погледна, исках да го запомня усмихнат, какъвто беше. Спомням си в деня колко бях потресена и неадекватна от мъката. Разбирам твоята реакция, че не си се сетила да се обадиш на близък… На мен не ми се наложи да организирам погребение, родителите ми организираха всичко. Сега си давам сметка колко мъчителен процес е било това за тях. Не съм се замисляла всъщност, че всеки един детайл се планира… Съболезнования. Съчувствам ти за това, което си преживяла.

  4. Наталия

    Моите съболезнования,мило момиче!Преди 22 години също така внезапно почина моят баща….но тогава нямаше погребални агенции…единствено Общината организираше тъжните обреди.И така в годината в която почина той,аз работех към Обредния дом,може би ,че вече знаех какво трябва да правя се справих с организацията по самото погребение.
    Съжалявам за това,което си преживяла относно организацията по погребението.И само като се сетя какво интервю прочетох с въпросната дама в един по-стар брой на вестник „Козлодуй днес“…В такава светлина я бяха показали…мила,любезна,преживяваща мъката на хората…та дори и през нощта да я извикат тя е на среща! Жалко,много жалко….

  5. Не зная дали в случая е най-важно кой „кой“ е, според мен страшното е, че съществува подобна обща практика на бездушие, която агресивно ни завладява повсеместно. И ако в други моменти просто подминаваме подобни отношения, то в моменти на трудности и скръб тези отношения се превръщат именно в последното „камъче, което обръща колата“… Погребалният бизнес е с много вторични ефекти, такива са и услугите на Спешна помощ, които вървят с него ръка в подобни моменти, м-дааааа … Много е важно тези две основни „звена“ да имат допълнителни психологически компетенции в тези най-тежки времена за хората. Материалът е покъртителен… Изразявам истинско съчувствие за преживяното…

  6. Въпросният бизнес е на Юлиян Тошев – виден партиен лидер на ГЕРБ в Козлодуй, собственик и на химическото чистене в града и на офиса на Еконт в блок Радецки.
    Въпросната дама е тъща му. Тя си е такава по принцип – сецната, надута и доста стисната.

  7. Д. Танчева

    Направо съм изумена от дебелокожието и студенината на тази дама, която уж „професионално“ си е свършила работата. Не говора за организацията ( то остана и да не я свърши като хората като се има предвид крупната сумичка, която е прибрала)… Става дума за човещината в случая… Защо хората в ритуалната зала са лъчезарни, сговорливи и приветливи?!?!?! Готови да споделят най-щастливия ден с вас… Толкова ли е трудно и при тъжните ритуали това да се случи, да разговаряш с клиента си, да споделиш мъката с него… Но явно правилото, че частникът си прави какво си иска влиза и тук с пълна сила. Моят съвет е да не се оставят нещата така, а да се разгласи случая в медиите и комисията за защита на потребителите, а защо не и НАП? Нека проверят защо на госпожата от агенцията й се свиди издаването на фактура…

  8. Ей, тия гадове… Се едно не погребваш човек, а си купуваш вестник!!! Аз съм преживял подобно нещо, но не ми се разправяше… Такива са си! Мислят си, че всичко си знаеш, без да се замислят за мъката… На мен дори не ми предложиха избор за „кетъринга“, а направо си ми го наложиха!!! Съчувствам на госпожата и съболезнования…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход