Кодово име „Стотинкаджия“

Предполагам, че на всеки от вас му се е случвало да го спре някакъв тип на улицата и да каже нещо от рода на “Братле, имаш ли 20 стотинки да ми помогнеш?” или “Прощавайте, ще ми помогнете ли с 20 стотинки?”. Или центове – зависи къде живеете. Не знам за вас, ама аз почти винаги им давам. Казвам си “Абе, аре сега – 20 стотинки!”… Друг е въпросът защо ти искат точна сума. Защо не казват просто “Някоя и друга стотинка…”… Като децата с картичките: “Струват колкото прецените!”. Вероятно, защото не ти предлагат картички, ами просто им трябват 20 стотинки. Все тази. И отново не знам за вас, но аз всеки път след подобна среща си мисля за този човек. Мисля си колко такива като мен ще срещне, колко такива като него ще срещна аз, защо изобщо има такива като него, защо го има него, какво прави, когато не иска по 20 стотинки, какво прави с всичките монети от по 20 стотинки, дали е наркоман или просто е пристрастен към монетите от 20 стотинки и ако е така – това наркомания ли е, дали наистина му трябват или накрая ги изхвърля някъде?; дали не се опитва да събере всичките монети от по 20 стотинки, изсечени някога?… Такива неща. Онова “за наркотици са” нещо не ми се връзва: какви наркотици с по 20 стотинки? Колко по 20 стотинки трябва да събереш за наркотици? И всъщност – ако успяваш да си купиш наркотици по този начин – кажи кой ти е дилърът: явно има промоция някаква.

Днес, обаче, минах от другата страна. Вървях си вечерта по “Шишман” и минавайки покрай “Билкова”, сред всички кретени, които не знам какво удоволствие изпитват прави да пият бира от бутилка, виждам един тип, за когото си казвам “А, това е Милко! Ся ще го изненадам!”. И се приближавам до въпросният човек, заставам зад гърба му и си мисля “Сега много сериозно ще кажа “Добър вечер!”, Милко ще се обърне и ще има “К’во става?!”, “К’во правиш?!” и съответно много сериозно казвам “Добър вечер!”. Човекът се обръща и аз виждам, че е всеки друг, но не и Милко. И го зяпам. И той: “Добър вечер!”… И – нямам никаква идея защо – аз казвам “Да имате да ми обслужите с 10 стотинки?” и си мисля “Да се еба в тъпака! Това пък сега защо го казах??!”, а онзи ме гледа и най-вероятно си мисли, че не изглеждам като някой от онези, които искат по 20 стотинки, а аз в сьщото време продьлжавам да си мисля “И защо искам 10?!?! Всички искат по 20 стотинки!”. И всичкото това мислене само за около три секунди време, преди онзи да ме попита “За какво са ти?”. Бахти въпросът! Не го очаквах! Аз обикновено не задавам въпроси: вадя и давам! Явно имах работа с професионалист! Този явно беше врял и кипял в даването на по 20 стотинки! “За телефон” – казвам и си мисля “Олеле, съвсем си зле! Никой вече не използва монетни телефони!” Онзи пич започва да си рови из монетите, поглежда ме и ми казва: “Не са за наркотици, нали?”. Ама ме пита много сериозно. Беше с някаква госпожица, тя също ме погледна много сериозно. Аз първо си мисля “Е не – няма такъв глупак като мен”, после: “Е, не – няма такъв глупак като този!”. И го питам “Човек, с 10 стотинки какви наркотици бе?!?!”. Мисля, че усети пътя на логиката ми и не отговори нищо. Каза “Ами нямам 10 стотинки…” и аз веднага “Ами дай 20!”. И ми даде. Казах “Много благодаря!”, сложих си слушалките в ушите и си тръгнах.

Отначало се чудех защо не му казах, че съм се припознал, че “Човек, ти не си Милко, сори!” и да си тръгна. После се замислих, че в джоба си имам 20 стотинки, изкарани с просия. И то при положение, че исках десет. Тоест – явно като просяк съм двойно по-успешен, отколкото сам преценявам, че мога да бъда. Ми да му бях искал 10 кинта – щях да имам 20! Тогава пък се замислих, че хората действително са свикнали да ги пресрещат всякакви кретени, които да им искат “20 стотинки”. Има, да речем, няколко хиляди такива души, които спокойно могат да бъдат наречени “стотинкаджии”. И като те срещне стотинкаджия, в повечето случаи или го подминаваш или му даваш някви монети. Представих си как ли би реагирал човек, непознат, ако отида при него и кажа “Прощавайте, можете ли да ми обслужите с 10 лева?”… “За какво са ти?” – “За телефон!”. Шах! Ако пита “За какъв телефон?!”, казваш: “Гъзарски!”. Обмислях вариант да спра някого и да го питам, ама се отказах. Отказах се, защото онези 20 стотинки ги получих неволно, без предварително да съм мислил по въпроса, без дори да съм искал 20 стотинки. Исках 10. Всъщност – исках да кажа “Добър вечер!” на Милко. Да поискам 10 лева вече щеше да е нагласено.

Вие какво мислите за „стотинкаджиите“?



6 Отговора на Кодово име „Стотинкаджия“

  1. Мен пък ме врънкаха да давам направо евро… на сърбо-унгарската граница. Чакам си да мина КПП-то, а наоколо кръжат едни типове неописуеми… като усетят, че няма да се дава евро питат и за някаква храна дали няма да ни се откъсне от сърцето. Да, определено това си е начин на живот за някои хора.
    Целият въпрос е с какви мисли искат парите… На някои давам с удоволствие, на други никога не бих дал. Когато видиш добър поглед срещу себе си дори не питаш за какво му трябват.

  2. Lioneberry

    А! Сега ми хрумна друго… обратите на съдбата… На всички ни се е случвало да си мислим, че няма да изпаднем в определена ситуация- да искаш 20 ст. примерно! Понякога, нарочно или не, изпадаме в положението на хора, за които имаме някакво изградено мнение- без да знаем за какво става въпрос всъщност…. и така отиваме от другата страна… много е някакво объркано! Виждаш нещата от друга гледна точка… научаваш се да не си градиш мнение без да познаваш нещо/ някого…

  3. Интересното в горния коментар: „Просяците винаги ме разпознават“. И е така. Наистина, забелязала съм, че те имат някакъв странен усет за хората, които могат да им дадат.

  4. Много се изкефих на поста. Темата е достатъчно противоречива за да се дъвчи две седмици. И пак да има какво да се каже. Над 90% са безделници чакащи поредната бира или просяци по професия в буквалния смисъл на думата. Но има и един от десет, който наистина се нуждае от нашето подаяние, който би оценил нашето левче по-добре от нас самите. И все се опитвам да позная този един сред другите деветима мошеници.

    По гарите обикновено не давам за билети. Не им вярвам. И им го казвам. Но веднъж ми се случи това:

    Чаках автобуса сред ветрилниците и мразовете на „Плиска“. Момичето ме видя и отдалече ме разпозна (просяците винаги ме разпознават). Дрехи имаше по себе си дори прилични, макар и не дотам чисти, но достойнството, човещкото достойнство беше го оставила някъде – гладаше надолу, с наведена глава. Като кучето с подвитата опашка в ъгъла на спирката. Попитах я за какво ти са? „Да си купя нещо за ядене.“ Кажи какво искаш – ще ти купя. „Палачинка с шоколад и банан. Изядох една, но не съм яла от сутринта и не ми стигна.“, каза тя и тръгнахме. В ума ми забучаха въпроси, но попитах само, намира ли се всеки път кой да ти купува палачинки? „Да, намира се. И дори повечето предпочитат да ми купят палачинка за два лева отколкото на ми дадат 20 стотинки. Не вярват. За мен дори така е по-добре, вместо да прося цял час“. Купих й палачинка. Продавачът явно я познаваше добре и не реагира. После тя ми каза „Извинявай, че така се получи, но предпочитам да прося отколкото, с извинение, да се наеба с някой за 20 лева. Одеве пак ми предложи един.“ Каза, че е от Самоков, там имала болна майка и в София било по-лесно да изкара нещо за деня. Една жена я приютявала вечер, да не спи на улицата. По трудно било да изпроси пари за билет, когато се прибира в Самоков. „Измисли нещо друго!“ казвали й хората. „Това вече се изтърка!“ „Какво да измисля? Какво да лъжа? Изтъркало се било!“ Не помня какво й казах, но мислено й пожелах да си намери човешкото достойнство. Най-малкото по-приветливо ще я гледат хората. Нали?

  5. Д. Танчева

    Жалко, че наистина има хора, които се нуждаят от тия стотинки. Но на тия дето не знаят как да си ги поискат… е няма да им дам… И аз искам някой да ми даде ей така, ама няма…

  6. Имаме си един тук наоколо (не съм го срещал скоро), който спира някой, пита за 20 стотинки, с все чистия шушляк и найковете си обяснява на онзи, че с брат му немат грам лев и живеят в мазе и моля те бе, отказват му и той се обръща и казва „Циция!“. И минава на следващия – докато каже на всички наоколо „Циция!“. И той пита за 20 сотинки де. Обаче снощи ни питаха за левче. Че аз нямах – ама вярно нямах. Този обаче видя, че имаме бира и цигари и изръси нещо от сорта „за пиене и цигари имате“ полувъпросително. Е, таковата ти сега!

    Чудя се само защо ги има. поне част от тях, които неволя, малко мръдване в главата и въобще някакви дребни детайли са изхвърлили до чертата с надпис „20 стотинки“. Роля нямат, освен да дразнят след втория път, когато им дадеш. Роля имат онези, дето почистват старателно всякакви картони, железа и бутилки от и около кофите. Бе това ако е роля…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход