Спри борбата с неразбираемото и го пусни в теб…

 

Автор: Полина Игнатова

Науки, много и различни. Всички те доказват коренно не еднакви неща, които са отражение в едно и също огледало. А какво са науките: цифри, ияроглифи, формули или какво? Пълни глупости- това са! Нима ако не знаем генетичния код на една тревица тя няма да расте, планетите няма да се въртят или Земята ще стане плоска? А изобщо има ли неща като генетичен код, планети ала бала…

Знание – това са науките. Обясниния, откъснати от реалността, обяснения, на които намираме приложения, обяснения, зад които да скрием страха си, че не сме перфектни.

Нужно ли е всичко да е научно? Нужно ли е да разбираме всичко? Как да приемем многото пространства и реалности, като не можем да приемем нашия свят? Не можем да го приемем, защото не е идеална среда, не го приемаме поради неспособността да се справим с омаловажените от науките: лъжи, завист, лицемерие, низост.

Как да се откъснеш от реалността, да забравиш за времето като от всякъде наднича озъбеното, разкривено лице на нищото? Как да пренебрегнеш хората, чувствата, себе си? Не можеш, заради страха дълбоко попил в древните ти корени. Не можеш, заради човешкото в теб. Не можеш, заради твоя свят, пълен с отговорности. Не можеш, а трябва ли да можеш? Приеми всичко в теб, по-лесно е. Спри борбата с неразбираемото и го пусни в теб, защото то е част от твоя пъзел. Изпитай всичко: страст, гняв, уплаха, болка, радост…, бъди човек, бъди себе си. Приемайки света, той ще приеме теб и ще ти отключи вратите си. Но…, човешкото винаги  надделявя. Защо? Вече си горе, летиш и в същото време не се отлепваш от земята, но летиш! Толкова си близо, почти разбра всичко,  още малко и ще го откриеш и изведнъж…те дръпват… Падаш, не те боли, просто отваряш очи като всеки път. И отново си тук сред физиката, химията, биологията, света, континентите, Европа, България и отново тежестта в гърдите се връща, чувстваш се виновен за нещо или може би за нищо… замисляш се за това какъв ще бъдеш утре, когато няма да ги има мама и татко, учителите, дразнителите и мечтаеш, като забравяш, че на мястото на тези хорица ще идват нови и нови, докато не ги приемеш, докато спреш да забравяш и започнеш да решаваш…, та докато мечтаеш за утре то идва…. и вече е късно, вече всичко е отминало – гледаш там, назад и виждаш какъв си бил и вече всичко разбираш, и вече всичко си открил…, но е утре, но е късно, но е минало ……..

Автор на снимката: Александрина Липова 



Един Отговор на Спри борбата с неразбираемото и го пусни в теб…

  1. Спомням си времето на текста – 2007, когато измисляхме „Всичко е в главите ни“ в театрална трупа „Три-четири“… авторският спектакъл искаше авторски текстове… „Спри борбата с неразбираемото и го пусни в теб“ се превърна в ключов момент към идеята на постановката… Поли тогава беше малка… И чак сега си давам сметка, как това малко момиче е познало тези истини… Полина стана силна, неописуемо силна, непостижима… магично момиче – Огън и Душа…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход