Човекът, който сложи край на розовите дни за света

Много, много отдавна, на една забутана планета, в една забутана галактика, нейде из дебрите на безкрайната вселена, се зародил живот. И понеже тази планета била почти изцяло покрита с вода, там се зародил живота. Минало се малко време и на живота му станало скучно – само той бил на тая планета. И измислил решение – решил, че ще еволюира. Въпреки, че това не било шега работа, а дори напротив – доста сложно нещо, животът упорито запретнал ръкави и така започнал дългия процес на еволюцията.

Първоначално, нашия живот се поизпотил малко, докато създаде първоначалното водорасло, но после всичко се оправило и той продължил. Какви ли не свои разновидности направил живота -изпълнил водата с всевъзможни същества. Океанът се превърнал в един самостоятелен свят, наситен с цветове и форми на живот.

Но сушата си стояла пустееща и жълта. И животът решил, че ще бъде жалко да я остави така. Така че взел няколко вида от океана и ги пуснал на сушата, кaто преди това обаче им създал растения, които да живеят нa сушата. И така след един не чак толкова голям период от време сушата се изпълнила с най-различни разновидности на живота.

По едно време обаче, докато спокойничко си еволюирал, животът малко пооплескал нещата и създал едни големи гущери-динозаврите, които тъпчели и избивали де що видят. Но той оправил всичко и вместо динозаври на сушата останали едни по-безопасни техни потомци- слонове, хипопотами, крокодили, малките гущерчета.

Светът започнал да диша. Той вече бил населен с различни същества и всичко в него си течало почти спокойно. Казвам „почти“, защото от време на време се случвало някой екземпляр от един вид да поизяде друг екземпляр от друг вид, но това си било в реда на нещата.

Всичко изглеждало великолепно и животът, предоволен от работата си, решил да се отдаде на дълга почивка нейде из дълбините на Океана.

И ето, че в един приятен слънчев ден, някъде из средните части на сушата се случило едно на пръв поглед безобидно, но иначе изключително важно за по нататъшната съдба на нашата планета събитие. Един животински представител, наречен маймуна, убил друг животински представител на име крава. Това не се видяло странно на никого, защото в тоя свят стават такива неща. А що се отнася до живота, той хич и не забелязал, защото все още бил на почивка в Океана. И наистина, не толкова странно било самото убийство, а начина по който то било извършено-със заострен камък. Той сложил началото на края на розовите дни на света.

Още много време трябвало да мине, за да се разбере огромната роля на тоя заострен камък за живота на планетата. Твърде много време, обаче,

И така нашата маймуна, у която по неизвестни нам причини се зародила мисълта, че ще е по-добре, вместо да се мъчи да гони кравата, което ще е едно почти безполезно начинание, да я причака някъде и да я удари в най-уязвимото и място със заострения камък, който намерила пред пещерата, продължила да се развива, с течение на времето тя се научила да обработва камъка, така де, да и е по-лесно да борави с него. Научила се да изравя някои руди, които били по-твърди от камъка, но затова пък и по-трудно се обработвали. И понеже не била нито особено силна, нито пък достатъчно бърза, тя се научила да бъде по-изобретателна.

И ето, че се случило още едно нещо с голямо значение за света. Докато се опитвала да заостри един камък, с помощта на друг, между двата камъка прескочила искра. Естествено първата реакция на маймуната била да се уплаши и да се скрие. Но после си спомнила за една буря. По време на тази буря една светкавица ударила едно дърво, намиращо се точно до пещерата и го запалила. То паднало и препречило изхода. Маймуната много се уплашила, но после открила, че колкото повече се доближава до дървото, толкова по-топло й ставало. Затова се върнала при камъните, събирала дърва и ги запалила.

Така огънят й станал помощник. С негова помощ тя обработвала железните медни късове, които намирала; обработвала и кожите на убитите животни. И се научила да готви.

И лека по лека започнала да се превръща в човек. Научила се да обработва земята и да се храни не само с месо, но и със зеленчуци. Може би положението на планетата нямаше да бъде чак толкова лошо, ако беше спряла до тук. Но уви, тя продължила да усъвършенства ума си и създала пушките. Създала заводите с огромните комини, от които излизал задушаващ дим. Създала различни играчики, с които да „улесни“ съществуването си, но с които иначе замърсила цялата планета. Дори стигнала дотам, че започнала да избива себеподобните си и то по най-жесток начин. И много скоро няма да има какво да унищожава, защото няма да остане нищо. Розовите дни за планетата са свършили отдавна и след съвсем малко време тя ще представлява бездиханна пустош.

Ако преда това не се намеси живота?!..

Мария Лазарова



2 Отговора на Човекът, който сложи край на розовите дни за света

  1. сиси кеч

    нищо ново не казваш.Не бих казала че е оригинално.

  2. Жестоко!!! Целесъобразност… целта на живота и целта на смъртта…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход