За Козлодуй – дали агресията е това, което изглежда

По повод статията: „Младежи се трепят на улицата посред бял ден“, публикувана в http://kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=7913

 

И така… Дали всичко е в главите ни?…

Спорно и нееднозначно, защото „Те“ са това което харесваме, свързват ни с другите и със самите нас. Наричат ги ценности и те именно предизвикват нещото, което категорично определяме като бич на обществото, а именно – насилието и агресията сред децата в национален мащаб. Във времето, ценностите, както и агресията  станаха думички без съдържание, и се превърнаха в символ не на явленията, а на  нашето отношение към тях. 

Из спектакъла „Всичко е в главите ни“, театрална трупа „Три-четири“, 2007г.

За Козлодуй, наблюденията показват, че много от семействата като цяло са дезинтегрирани,  липсват положителни очаквания за бъдещето, а това неминуемо  облъчва децата с напрежение – задължителен елемент в предвизията на агресията.  Не е известно, правено ли е изследване, как затварянето на блокове в АЕЦ “Козлодуй” се отразява на социално психологическия статус на хората в града, но и без статистиката можем да се досетим. До колко е нараснал броят на задържаните за асоциални прояви сред възрастните, до каква степен пристрастените към алкохол са се увеличили, как варира броя на заболяванията, свързани със стрес, като диабет, язва, сърдечно-съдови заболявания, основно хипертония? Увеличиха ли се некролозите в последната една година? А пътнотранспортните произшествия? Как върви кривата на депресиите, както и употребата  на андидепресанти и транквиланти. Всъщност, осъзнаваме ли, че отново влизаме в поредната зависимост? Този път от собствената си безпомощност…

И така, наясно ли сме какво се случва с нас, за да можем, ако не да постигнем най-доброто в себе си, то поне да съхраним себе си. С това индиректно  и децата си…. Като цяло, имаме самочувствието, че добре познаваме насилието и агресията, защо пък не и световния тероризъм… Решително говорим за проблема и как нещо трябва да се направи. В същото време, поредното трагично детско убийство из страната ни държи горе-долу седмица време. След което казваме:  “Слава Богу, и този път ни се размина!”.  И тук обикновено спираме.

Ами така е, виртуалната агресия в новините си е просто виртуална, от друга страна – добре подаден повод да си набавим дозата адреналин. Но какво направихме с адреналина после …И знаем ли, че страхът от агресия поражда отново агресия, такива са закономерностите. И докога ще вменяваме на децата си колко е ужасно да се ходи в тъмното, вместо да  разкриваме причините за тяхното неудовлетворение и начините им за справяне. В това число и с агресията. А как да помогнем, след като до самите нас не достига коректна информация за това – що е това “страшното нещо”?  Цитират се цифри и тенденции, без да се дава ключ за решението. То е, като да обобщиш   “Спокойно, корабът и сам ще си  потъне!”. И ако все още на вълна “опазил ме Бог”, това не означава, че страшното няма да се случи.

Всъщност, може и да се е случвало, но кой посмя да разкаже и колко разбраха за това? Впрочем, насилието от деца и насилието върху деца е един и същ проблем, но това ясно ли е достатъчно, както и това, че жертвата и насилникът са всъщност само жертви на актуалните, както ги наричат социалнозначими ценности. Ами ако няма виновни, а само жертви?… А въпроси няма как да няма. Защото темата като цяло е малко позната, макар че много се говори по нея…. Попитайте едно дете какво е агресия и ще чуете отговора на възрастния…

От психологическата практика става ясно,  че една от основните причини за проблемите в детското поведение е именно незнанието. Защото, възрастните обичаме децата, но не всички знаем, че когато ги наказваме за “тяхно добро”, всъщност правим възпитание в насилие. В повечето случаи не разбираме, че децата  са нашето собствено огледало и ако там виждаме агресия, то това са нашите лични житейски модели, пречупени обратно към самите нас във вид на опорочено и агресивно поведение. А знаем ли, че това върви ръка за ръка с престъплението, наркотиците и самоубийствата. Знаем ли още, дали в училище педагозите са силни или безсилни и какво трябва да се направи по въпроса? Децата с какво друго, освен със страх свързват насилието?  Децата  и младите хора чувстват ли се уютно сред приятелите си? А сред родителите си…

Актуално и изключително любопитно е, как се тълкува насилието сред децата, докато вървят и политическите дебати… За посветените – социалните кризи и смъртта са най-благодатната почва за фокусиране на потенциалните избиратели и в чисто пропаганден план лошото е винаги  по-впечатляващото.  За сметка на това, добрият финал, както става в киното, трябва да дойде след дълго напрежение и като победен изход от ситуацията…В тази връзка, разнообразните и пъстри политическите платформи ще се сетят ли да потърсят толкова необходимото за тях доверие сред  конкретното спасяване и преки грижи за децата. При това, по спешност,  защото от стратегически стандарти за изход от кризата обикновеният човек се вълнува, но със сигурност в конкретния момент повече се притеснява  за  живота и здравето на детето си! Съвсем просто е, в чисто биологичен план децата са нашето най-голямо „его”и смисъл…

Между другото, какво реално се прави  за борба с противообществените прояви и достатъчни ли е то, кои са стимулите за учителите, като най-близки  до децата и за родителите, как реагира полицията, защо големият бизнес е спонсор предимно при хубави поводи, какво се прави на ниво превенция  и защо психологическата помощ се търси едва след като проблемът е вече факт, а травмите трудно обратими… И конкретно за Козлодуй: кои са инициативите  за забавление на младите  хора в града? Ако броим капанчетата и дискотеката, може и да съберем някаква бройка, но ако поразпитаме сред училищата, ще видим, че не точно от това имат нужда младите хора. Децата ни съвсем не са толкова лоши, колкото ни се струва, напротив,  имат си своите важни ценности и няма да е зле от време на време да се вслушваме в тях, всъщност това е нещото, на което те главно държат. А нравоучителните теории за агресията нека запазим за себе си…

Навсякъде по темата работят много служби, отделни педагози и цели училища. Усилията са безспорни, но докато картите не се поставят компетентно и открито, всички, ангажирани с проблема ще продължават да бъдат с усещането, че работят самостойно и без нужната гражданска подкрепа. Затова, в интерес на всички е доброто познаване и разбиране на проблематиката на едно по-широко и мащабно обществено ниво, иначе –  дано „Бог да пази нашите деца!“…

Д. Първанова

снимка: А.Липова



Един Отговор на За Козлодуй – дали агресията е това, което изглежда

  1. Във вашия сайт намирам и част от отговорите. Току – що прочетох един друг материал при вас и съм силно възмутена от това как на централно ниво подкрепят заформянето на агресията в детските години в системата на образованието. http://cpd-kozloduy.org/2012/08/%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80/

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход