Дъното

Разхождах се по брега на залива и наблюдавах морския бряг. Небето грееше в цветовете на изгрева и се отразяваше във водата. Вълните даваха живот на тази красива картина и всичко изглеждаше много истинско. Наблюдавах в далечината, а водата идваше до краката ми и ги обливаше, аз сякаш не усещах колко е студена по-скоро виждах светлината как стопля краката ми и чувството беше необикновено. Наслаждавах се на всичко това и бях щастлива, защото знаех, че този миг е неповторим.

 

Вълните зачестиха, ставаха все по-големи, а аз имах желание да влезна във водата. Направих го, тръгнах много бавно, те се блъскаха в мен сякаш ми казваха – „ къде отиваш? връщай се….”,  но аз не ги чувах и продължавах да вървя. Водата достигаше все по-нагоре, ставаше все по-дълбоко, но аз не се страхувах, сякаш не познавах страха. В този момент изпитвах сила, лекота, знаех ,че не бива да спирам и продължавах да вървя. Не можех да плувам, но какво от това…..не беше нужно. Къде отивах? Не зная! Само знаех, че трябва да вървя и да не спирам.

 

Водата беше прекрасна, вълните вече ги нямаше, вървях без да полагам усилия – тя ме теглеше сама навътре. Това все повече ме радваше и ми даваше още повече енергия и сила. В един момент цялата се покрих и тогава започнах да плувам. Тогава разбрах, че аз мога да плувам под водата и това е невероятно. Виждах отражението на слънцето под водата, наслаждавах се на неизвестното и плувах надолу. Сега в този момент разбрах къде отивам – към дъното.

Бях много щастлива когато го достигнах и за мен нямаше никакво значение къде съм била вчера или какви са плановете ми за утре. В този момент исках да бъда точно там – на дъното…И колко ще остана там, знаех само аз! След това колко нависоко мога да изплувам, зависеше само от мен.

Моя живот си го определям сама. Как ще го живея – решавам само аз!

А защо точно там? Защото, само на дъното са бисерите и ако не го достигна –никога няма да ги видя!

 Нели Пенева



5 Отговора на Дъното

  1. Pingback: ЗА или ПРОТИВ ваксината срещу рак на маточната шийка | Център за Личностно Развитие

  2. Всичко тук е прекрасно… Напълнено с усещания и цветове… Да, наистина не може да се каже колко време му е нужно на човек – индивидуално е… И, да: „След това колко нависоко мога да изплувам, зависеше само от мен.“ През цялото време виждаме чудесен диалог с вътрешната вода, слънце и небе… В което пространство нещата са по-иначе, и въпреки това – не непознати… Какъвто е фактът, че може да се плува и под водата и в това няма нищо странно, дори напротив – това е вярното към момента… Защото именно влизането в несъзнаваното, чиито символ е водата, дава възможност да се стигне до „дъното“ на познаваемото… А, идеята е неговите граници непрекъснато да се разширяват…

    Описаните образи и движение предполагат един изключително лек преход… Много по – трудно би звучало, ако например, водата беше заливаща и всепоглъщаща, с всички придружаващи я преживявания на безсилие… Но, в случая виждаме един прекрасен диалог с познатото и непознатото в себе си… И ключовата думичка „приемане“…

    „Дъното“ за всеки носи много лични послания… Тук дъното се асоциира с бисерите, скритото вътрешно съкровище и потенциал… Какво по-хубаво от това… И, да – когато спокойно и с доверие навлизаш в себе си, винаги ще можеш да се оттласкаш към повърхността… Обогатен вече с нови знания и смисъл… И няма страх, когато нещата се случват с много любов…

  3. рекрасен разказ, но предпочитам да не го осъществиш. Има толкова много хора, които те обичат, че не си струва идеята.Ние също те обичаме! Пиши по-позивни разкази! В моя блог има линк за Ад и Рай.

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход