Меланхолия

„Зимно море“, Атанас Михов,
http://auction-victoria.com

Меланхолия… Това е синоним на думите есен и зима в човешкия речник. Есента идва и показва на забавен каданс колко е тленно всичко, бавно убива листата и слънчевите прашинки във въздуха, бавно подготвя света за бързо идващата и неумолима зима. Това натъжава, напомня ни колко всъщност сме тленни самите ние.

Меланхолия… Виждам го в очите на хората около мен, леката тъга, че си е тръгнало забързаното и интересно лято и отново ще настъпи сивота и безвремие, до другата година в която първото кокиче ще им напомни, че все още са живи.

Мен ме наляга меланхолия с настъпването на лятото. Есента и прекрасна подготовка за лъчистата хармония, струяща от зимните дни. Чакам я с нетърпение и с голямо удоволствие изпращам последните слънчеви дни, с това удоволствие, което другите влагат в посрещането им.

Според дебелите учебници по психология, това сигурно ме прави меланхоличен интроверт със склонност към депресии. Но не мога да си обясни, какво прекрасно и живородно може да се преоткрие в хаоса на лятото.. Хаотично забързани хора, лепнали нелепи усмивки, търчат и викат в полу-маниакален екстаз от нещо, което не са в състояние да формулират. Плажовете са препълнени от истерични туристи, градинките пръщят по шевовете от хора копнеещи да са далеч от затворените пространства на апартаментите си… улиците, мостове, черни пътища, паркове, планини – навсякъде можете да видите хора, които се чувстват длъжни да живеят, без да могат да обяснят конкретния смисъл на действията си, защото скоро ще дойде зимата и ще прекъсне живота им за няколко месеца. И същите тези жадни за живот хора, никога не са виждали, колко е прекрасно бушуващото море на фона на зимното и замръзнало сиво небе, даже и не подозират, спокойствието, което носи да седнеш насред поляната само в компанията на падащите сухи листа, не са съзирали дори и във фантазиите си, колко съвършено творение е всъщност снежинката и колко прочистващ е студения есенен дъжд. Защото те са дошли, злите по- големи сестри на Пролетта и Лятото и са им забранили да живеят.

Меланхолия…. не, просто слепота. Някой, някога ни е казал, че зимата е кофти и не трябва да и се радваме, след като пораснем и спрем да правим снежни човеци. Че когато вали, трябва да се крием, че когато има сняг, трябва да бързаме от точка А до точка Б, че това е грозно и неестествено, че не може да ни радва. И ние послушно следваме тези наставления, вместо да се облечем топло и да се порадваме на студа, ние се обличаме скъпо и бързаме, да не би природата да се осмели да съсипе новия ни гардероб. Крием се и пускаме щорите, защото ако ги вдигнем, зимното небе може да влезе в дома ни и да ни донесе още меланхолия.

Мен ме хваща меланхолия от хората, викащи в един глас колко им е прекрасно сега, а неможещи да обяснят, защо всъщност е така. Подтискам се от лицемерието да отричаш нещата, които дори не си си направил труда да опознаеш. Да видиш как изведнъж, като с магическа пръчка, всичко си идва на мястото и застива в една перфектна хармония. Земя, небе, море. Всичко вече е уравновесено, тихо и прекрасно. Зимата със железен замах подрежда и слага всичко по местата му. Пази крехките разстения до следващата пролет, предупреждава животните, да се подготвят за посрещането й, покрива всичко с бяла пелена и го прави чисто и ново и така ни напомня, че може да е край, но може и да е чисто ново начало. Дори и сред хората тя въвежда своя вселенски ред. И насред бялата приказка вече има само хора, които виждат и искат да продължават да гледат красотите на света и живота и могат да обяснят защо са щастливи наистина.

Меланхолия… Това е синоним на слепотата на хората за красивите неща, за които някой им е казал, че са грозни. Аз не изпитвам меланхолия, аз се опитвам да се науча да гледам….

Ивелина Иванова



Един Отговор на Меланхолия

  1. Наистина, интересна гледна точка! Различна от повечето гледни точки на повечето хора! Поздрави за автора!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход