Страх ме е, че бащата няма да ми върне детето

Въпрос:
 

Здравейте,

Автор на снимката: Александрина Липовааз съм самотна майка с 1-годишно дете. С баща му не сме женени, но живеем на семейни начала 8 години. Наскоро взехме решение да се разделим. Събрах всички вещи и заминахме с детето да живеем в друг град при моята сестра. Бяхме се разбрали с мъжа ми, че той ще може да вижда детето и да го взима когато си поиска. Заедно взехме това решение, за да може детенцето да преживее по-леко раздялата и да осъзнае постепенно, че мама и тати вече не живеят заедно. Страхувам се обаче, че ако той го вземе за няколко дни, няма да ми го върне, защото е с избухлив хара ктер. Често сме се карали, той ме е обиждал пред детето, заплашвал ме е, че ако някога се разделим няма да ми се размине лесно. Страхувам се, че ако подам молба за попечителство той ще полудее и ще изманипулира нещата така, че да ми го вземе! Винаги е бил грижовен и нежен баща, нямам никакви притеснения, че би могъл да го нарани. Притеснява ме факта, че ако нямаме такова съдебно решение, години по-късно той може да превърти и да реши да ми го вземе… Тогава детето ще е доста по-голямо и не искам да му причинявам такива евентуални сътресения.

Какво ще ме посъветвате? Лесно ли е съда да отнеме едно дете от майка му? Да рискувам ли със съдебно решение и каква е процедурата? Факт е, че вече два месеца от „доброволната ни уговорка“ не съм получила никакви пари, аз съм в къщи по майчинство и те са ни жизнено важни. Сестра ми ни приюти, имаме прекрасни условия да живеем, но не можем да ги товарим вечно. На няколко пъти той взима детето и го връща в уговорения ден и час. Въпреки това, продължава да ме тормози по телефона и да ме заплашва, че има връзки и да не предприемам нищо…

 
Отговор:  
 
 

Милен Сибинов, адвокат

Във вашия случай Ви съветвам да подадете искова за образуване на гражданско дело за родитетелски права над детето. Подобно дело протича в дълго и нелеко производство, но след като приключи ще разполагате със съдебно решение, в което ще са уточнени всички важни и спорни въпроси между вас, касаещи родителските права над детето, режима на виждане на другия родител с него упоменат по дни и часове, както и размера на издръжката, която следва да се заплаща. В това производство, се призовава и Агенция закрила на детето, която след като се запознае на място с условия при които се отглежда детето, привързаността му към родителите и родителския капацитет на всеки един от вас, изготвя социален доклад, в който дава заключение, което е в инетерс на детето.

Във вашия случай е желателно да имате подобно решение, което да регулира отношенията между вас. По този начин  ще отпаднат страховете ви, че може да не го върне, тъй като неизпълнението на съдебно решение е основание за намеса на съответните органи.

 

Даниела Първанова, психолог

В случая, от психологическа гледна точка, е добре да се справите със страховете си относно реакциите на бащата. А това ще стане, като предприемете действия по отношение на неизяснената ситуация. На първо място – това са законовите мерки, както съветва адвоката. Докато нещата не се уточнят в реален план, има риск да изпаднете в ирационални решения. Да, делото може да протече в дълго и нелеко производство, на това във всички случаи е по-добрият вариант пред страха.

Същевременно, не мисля, че трябва да се боите от бащата, след като до този момент той спазва общите ви споразумения и връща детето в уговорения ден и час. Миналият опит е най-добър индикатор за бъдещите реакции на човек.

От друга страна, страхът предизвиква именно това от което се страхуваме. Осем години е достатъчно дълъг период за установяване на отношения, и във Вашия случай, те са се оказали неблагоприятни за Вас. За да не се повтори това и в следващите Ви връзки, може би е ще бъде добре да поработите със страховете си на психологическо ниво – това са вашите лични опасения и тревоги не само по отношение на бащата, а изцяло във връзка със самата Вас и Вашия собствен живот.

И тук можете да си зададете въпросите: „Готова ли съм за тази раздяла, а дали не могат ли да се върнат и реконструират отношенията, и как това да стане в личен план – по отношение на самата мен?“.  А, ако вече сте убедена, че Вашият път е напред и сама, то тогава е добре да се въоръжите с куража да се срещнете пряко със себе си и да се изправите сама срещу собствените си страхове. И в двата случая ще е необходима доста сериозна вътрешна работа, но тя е прекрасна, защото ще ви срещне с нови и неподозирани сили, възможности и открития за самата Вас. А, когато човек действа на нивото на Увереност, никой не може нищо да му отнеме… И нали знаете, всяка травмираща случка и събитие в живота ни имат своята цел, и тази цел обикновено е Промяна и Обновяване…

Желая Ви успех!



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход