ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ

 

Първи януари, 2007 година… Българите – граждани на Европа и на света… Възможност да излeзеш не само в пространството и времето, но и да преоткриеш себе си в света и света през себе си… И отварянето на границите, като своеобразен символен процес, обозначаващ множеството резонанси, последвали от промяната на човешката реализация в нейното цялостно проявление…

Дълбоките изменения на национално равнище закономерно рефлектират върху личните светове на всички включени участници. Конкретната визия за тази неразривна свързаност е ясно изразена в актуалните процеси на присъединяване към Европейския съюз, придружени от общочовешката интерпретация на глобалния свят. В контекста на индивидуалната идентификация с понятието гражданственост, с основно значение се очертават елементите на постигнатата личностна и национална принадлежност, пречупени през призмата на международните свързаности и отношения.

Европа, като част от глобалния свят, не налага социална мода, а по-скоро прокарва и провежда цялостен социално-икономически план за успешна национална политика. Разбирането за гражданска отговорност неминуемо преминава през присъединяването към европейските стандарти на развитие, което предполага, че ние, като граждани на Европа не само очакваме, но в определена степен и сами подпомагаме процесите на глобализация, като с това допринасяме за постигане идеала на гражданското общество.

По-голямата част от нас, българите, бихме приели и усетили ефективността от промяната именно в социалния растеж и в осезаемото покачване на стандарта на живот. Всъщност, за да видим себе си като членове на Европейската общност, за нас е необходимо да дадем не само своето съгласие, но и да изградим у себе си представа за възможна видима промяна на статуквото в личен, национален и глобален смисъл. В дълбокото разбиране на понятието „гражданин на променяща се Европа” тези аспекти изграждат и широката интерпретация на т.нар. общоевропейския модел. Човек е част от обединена Европа не само когато разбира ползата от това, но и когато пре-умножава полезната дейност в своята сфера.

Изграждането на подобен манталитет е достъпно за всеки, виждащ себе си в образа на европееца, което очертава разбирането за гражданственост като тясно свързано с разбирането за личностна и социална промяна. Възниква необходимостта от приемане на една нова нагласа за запазване на миналото и постепенното интегриране на новите за нас европейски стойности и стандарти.

С особено значение в този процес се явява при-познаването в общочовешките и архетипови модели на вечните ценности, съществуващи в културите на отделните народи. Така например, възраждането на българските традиции стои в основата на националната ни идентичност, като предимство в процеса на свързване с род и Родина заема дълбокото познаване на вековната ни история и удостоверяването на общоприетите норми, очертани в нашата народопсихология. Но не бива да забравяме, че от съществено значение за стабилната национална принадлежност е и осъзнаването на личната идентичност на всеки един от нас, защото отварянето за „околното пространство” неминуемо преминава през „самия себе си”. В смисъла на своята валидност, концепцията за космополита няма как да не достигне и до простичките и важни неща за всеки един от нас.

Не можем да сме идентични по отношение на каквото и да било, ако преди това не сме осъществили връзка с нас самите. Всички жизнени концепции в крайна сметка тръгват и стигат до едно – човек се чувства у дома си там, където е в съгласие със себе си. Идеята залага на откриването на самоидентификацията в широкия спектър на човешкото възприятие. Онагледяването на механизмите за самотъждественост закономерно преминава през личния ни опит, в който се преливат вечните човешки категории, като дом, семейство, свобода и любов.

Промяната на нашите ценности стои на върха на пирамидата от стойностни конструкти, което предполага един продължителен предварителен процес по стабилизиране на по-долу позиционираните базови човешки потребности. Практическата реализация на тази промяна преминава през установяване на първичния ни личностен комфорт, изразен в постигане на по-добър начин на живот, правилна професионална мотивация и удовлетворяващо личностно развитие на фона на съществуващата мрежа от социални връзки и отношения. Ето защо пред „глобализиращия се човек” стоят множество конкретни стъпки както в социален, така и в личностен план.

От друга страна, идентификацията с глобалния свят бива поставена в рамките на националната общност, което от своя страна предполага правилно „обгрижване” от страна на държавата. Не случайно процесите на европейска интеграция би следвало да бъдат синхронизирани с подобряване на законодателната ни система, със стабилизиране на бюджетните структури и усъвършенстване на социалната политика на страната ни.

Идентифициращият себе си човек с това, което се изисква от него като дълг към опазване на общочовешките норми и валидности, предполага една по-прецизна, протичаща в обществото роля. Разбира се, мълчаливият критерий на толерантност прави всеки от нас като гражданин и по-чувствителен. Трябва да се опитаме и тук да проникнем в същността и преходната връзка между “ценностен ред” и необходимостта всеки да се интегрира по свободен начин.

Човек не се присъединява, присъюзява или придържа към някакъв абстрактен обществен или граждански модел. По-скоро процесите по идентификация с общността водят началото си от дълбокото единство, което съществува между всички хора по земята по силата на априори дадените жизнени предпоставки, а именно: местопребиваване, местонахождение и местоживеене. Ние, като граждани на света, трябва да не забравяме, че системата на Европейския съюз понякога поражда една дистанция – вакуум, наричана още социално напрежение. На нас, българите, ни е лесно да признаем сега съществуващите европейски стандарти и приоритети за човешко благоденствие, но трябва и да осъзнаем, че преди всичко имаме необходимост от тях. Това е пътят към правилното разбиране на условията – белег за промяна, проектирани във факта, че България, хората в нея и аз самият навлизаме в период на пренагласа и реорганизиране – строго специфични за всеки отделен човек, и все пак обединени под общия знаменател на смисъла, който се влага в понятието „промяна”.

Да допуснем промяната и различния начин на мислене означава преди всичко да разширим границите на личния ни Аз. Сложните човешки взаимодействия допълнително биват катализирани в ситуацията на общуване между различни култури. Интегрирането на чуждите норми предполага разчупване на досегашните ни стереотипи и „допускане” на възможност за реално съществуване и на „различното” от нас. Процесите на промяна понякога са болезнени в своята откритост към новото, което само по себе си е необичайно и непредсказуемо, защото води до съмнение в установената до този момент стабилна представа за света. Пътят към преодоляване на съпротивата срещу промените преминава задължително през преподреждане на личните ни житейски карти и жизнени концепции.

Моментът на сътворяване на индивидуалното съгласие за „присъединяване” у всеки от нас се изразява в трансформацията на човека в гражданин и обратно. В контекста на така очертаната диалогичност в процесите на глобализация, човекът – гражданин е както елемент, който подлежи на „отвън наложена” промяна, така и част от обществото, в което той регулира себе си чрез конкретните свои социални функции и ролеви модели. В този смисъл, гражданската позиция се явява достоверен белег за индивидуална отговорност, която не би била възможна без личната трансформация на всеки един от нас.

Процесът на самоидентификация неминуемо води до осъзнаване на личните ни възможности и способности в широкия спектър на разнообразните житейски модели, в които ежедневно се проявяваме. Променящият се модерен свят закономерно завишава изискванията си към всички нас, от друга страна, бурното развитие на комуникациите поставя човека в среда от непрекъснато ускоряващи се взаимодействия. Оптималният отговор към съвремието предполага високо равнище на социабилност, подкрепено с отваряне на нашия личен кръгозор и индивидуалната ни креативност. На практика се осъществява непрекъсната взаимна обвързаност между нарастването на собствените ни отговорности и разширяването на перспективите, които се откриват пред всеки един от нас.

Аз, Европа и светът – това са възможностите да „постигаш” себе си в максималната реализация на личностния си потенциал, свободата да се изразяваш през многообразните средства на модерната комуникация и предоставения нов избор да откриваш „подобие” в присъщото за всеки човек търсене на хора и групи със сродни интереси и потребности. На тази база се обединяват и централните послания в идеята за присъединяване към международното пространство, а именно: “Моето място е мястото, в което се чувствам „Аз”. Моят дом е там, където е моята мисъл за него. Пълноценният живот е възможен само в хармония с вечните истини, присъщи на всички хора по света”.

Човекът като осъзната личност с национална принадлежност, българинът като европеец и космополит… Да бъдеш гражданин на мащабната общност е важно предимство, което ти дава право да реализираш своя присъединителен глас с достойнство и самочувствие, така че, свободно да „Можеш” и да „Бъдеш себе си” в широкоспектърния живот на глобалния свят.

Д.Първанова

снимки: А.Липова



Един Отговор на ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход