Искаме ли?!

 

"Картини от ада", корейско изкуство

„Картини от ада“, корейско изкуство

Разбирам, защо добрите искат да направят лошите добри, но защо лошите искат да направят добрите – лоши?! Може би, защото злобата е самотно занимание, може би, защото когато споделиш жлъчта, тя започва да те разяжда по – малко, може би, защото се надяваме да предадем този товар другиму и просто да се отървем.

Може би…. но за мен има нещо много сбъркано в това. Не е ли единствена мисия в живота на човека да се чувства добре в собствената си компания?

Не е ли надеждата, която ни крепи до края, че ще видим себе си като добрите герои в края на приказката. И след като е нужно да има лоши герои, защо трябва да премахваме всички добри по пътя си? Нима това няма да наруши баланса?!

Добротата вече е порок, срам и унижение. Хората, които са добри, са незначителни пионки, те не са героите в края на приказката, те по- скоро са нещо като селския идиот. И всички ние осквернени по един или друг начин от живота, се опитваме неистово да оскверним и тях, под предлог, че им предаваме житейски истини. А, дали те искат да знаят тези житейски истини, дали не е по- добре просто да живеят в блажено невежество, за да може да се запази баланса? „Пуснете децата да дойдат при мене, защото тяхно е царството Господне.”, тези думи не са ли провокирани именно от детската наивност и чистота, от детското невежество откъм житейските истини.

Защо хората сме програмирани така, че да натрапваме нещастието си на другите? Всеки сам носи своя кръст, не може ли да приемем, че някои носят просто клонка или съчица и да ги оставим на спокойствие. Защо трябва да разпростираме злобата и омразата си?!  Поели сме кръстоносни походи с лозунги „Искам да живея в един добър свят!”, а когато някой добър се доближи до нас, му казваме „не става, ти не си от нашите. Или се присъедини към общото озлобление или си търси други походи. Учим децата, че в тъмното се спотаяват страшни неща, после им се ядосваме, че се страхуват. Учим ги, че хората са зли и безскрупулни, после ги обвиняваме, че са асоциални. Заливаме ги с информация за войни и убийства, после ги съдим, че си играят с пистолети, а не с камиончета. Опорочаваме всичко чисто до което се докоснем, а после неразбиращо вдигаме рамене и търсим друг виновен за бедите ни.

Защо обвиняваме добрите хора, затова, че са добри?! Да, аз отказвам да гледам новини. Да, това ме прави дезинформирана, но ме прави и по – добра. Помага ми да затворя очите си за злобата по света. Не искам да говоря с хора, които се опитват да ме направят част от своето извратено братство на „вечно страдащите и недоволни”. Това ме натоварва. Сигурно искам да живея в сапунен мехур. Сигурно е наивно. Сигурно е глупаво. След като знам, че всичко това съществува, защо го отричам?

Защото не искам да живея в озлобление и омраза. Защото всеки път,  когато отворя очите си, виждам света, който сами градим като гробница на едно човечество, тухла по тухла търпеливо и тихичко. Тишината, която трябва да цари на едно гробище. Нещо в мен започва да ме души, започва да вика и крещи неистово и да ме кара да мразя. Да, мразя света, който убива добрите герои. В приказките винаги има хепи – енд, понякога някой добър умира, но после добрата фея го връща към живота. Но в реалния живот няма добри феи, няма магически целувки и ловци- възкресители. В реалния живот, за добрия се палят две три свещи и след 5 дена той вече е забравена новина от черната статистика.

Да, знам го и въпреки това си мисля, ако повече хора предпочетат вместо да скърцат със зъби, да се усмихнат, ако повече хора решат, че е по- добре да живеят достойно и да са тези, които попадат пред дулото вместо зад спусъка, може би няма да има кой да държи пистолета. Може би фразата „Как може да си добър след като има толкова лоши и в крайна сметка ти ще си прецакания?”, ще изгуби своя смисъл. Може би лошите ще намалеят  поне с един.

И си мисля, не си ли струва тази битка, поне да опитаме. Само за един ден да се опитаме да сме добри с тези, които ни мразят. Защото, повярвайте ми, няма нищо по – жалко, трагично и тъжно от това да гледаш как един добър герой се превръща в злодея в историята, само заради чуждата злоба и омерзение…

Ивелина Иванова



Един Отговор на Искаме ли?!

  1. Темата е наистина с много въпросителни… и, кое е това, което движи света?!… невежеството има своята ужасна сила, равна на властта на парите… и, разбира се, те също имат своята цел, защото са удобни някому… На кого, се пита в задачата… и коя е човешката еволюция, тази – явната или някоя друга, скрита и невидима, под името „добро“… Ин и ян… търсим средата, или производното на двете крайности… за съжаление, виждаме само видимото, обяснима сетивност, просто… А, може би е пак от гледната точка – къде трябва да застане тя, за да не ни боли, и възможно ли е… всъщност, нужно ли е, и кому ще е нужно тогава? Статуквото на света и коя е неговата целесъобразност… Публикацията е много добра… на толкова мисли те навежда… Благодарим ти, Ивелина!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход