Self, История на едно порастване

Self – the story of growing up“ – psychological documentary, staged; based on true stories, 2012

Това е момичето, което приема откритията на собственото си лично време… Това е момчето, търсещо себе си в многото свои лични отражения… Посвещаването на филма няма определения, защото това са всички млади хора, на които нещо не им достига… И така трябва да бъде, за да се случи прехода в ритуала на личното порастване…

Self, в смисъла на архетип, дава целта на живота, която цел е да осъзнаем себе си. Self представлява трансцендентността на всички противоположности, така че всеки аспект на личността да се изразява еднакво. Тогава човекът  е нито мъжки или женски, нито добър или лош, нито  „в съзнание”, както и в „без-съзнание”, нито е индивидуално и нито е цялостно творение. Self е нов център и по-балансирана позиция за психиката. Така, логично е в младостта човек да се концентрира повече върху себе си, а с напредването на възрастта, съсредоточаването да става по-дълбоко във вътрешното на „себе си“, с постигането на близост с всички хора, с целия живот и с цялата вселена. При Self, самостоятелно осъщественият човек е по-малко егоистичен…

Сниман от екипа на „BARAKA“, филмът – спектакъл се реализира с театрална трупа „Три-четири” към Обединен детски комплекс и със съдействието на община Козлодуй.  Премиерата ще бъде през месец май, 2014 г.

 

„Self, История на едно порастване“

По идея на Виктория Цурова

Участва:
Театрална трупа „Три – четири!“

В главните роли:

  • Виктория Цурова
  • Михаел Ганев
  • Криси Иванова
  • Красимир Димитров
  • Сиана Липова

Художествени ръководители и реализация на филма/:

  • Даниела Първанова
  • Александрина Липова

 

TRAILER:

ФИЛМЪТ/THE MOVIE:

 

РАБОТНИ МОМЕНТИ/Working process:

ЗАД КАДЪР/Behind the lens

 



2 Отговора на Self, История на едно порастване

  1. Силен текст и много мили думи и пожелания… нека при всеки да се случва… Личният път затова е личен, просто – защото е личен… и въпреки, че си е занимание самотно, то той не би могъл да се „случи“, без да се изрази през света на другите… Затова, много се радваме за това чудесно споделяне… И, да… всичко е и вярно и възможно, а нещо е и материално… Както, нещо е и Другото в нас и многото ни вътрешни образи, които са и трайни и нетрайни, и свързани с околните или с околните-интегрирани-в-самите-нас, а дали това не сме си ние самите, припознаващи се в някой друг… Това е нещото, на което не може да се даде твърдо определение, защото То е в непрекъснато движение…

    И ако смисълът на сложната дума индивидуация е само – оцялостяване под името Self, то ние го пожелаваме на всички, които не спират да търсят… да, то никога не се постига докрай и винаги има и още и още, и падане и ставане, и в това е може би целта на личния път, нали затова е път, пътуване… но, колко непредсказуем е животът, да не говорим пък – самите ние, нима имаме в текущата съзнателна реалност знание за нещо повече от наученото досега…

    По идея на Вики, филмът се построи без предварителна схема и режисура, просто той си беше сегашното и до-сегашното, разтварящо се в самия процес на снимане, и без очаквания за Бъдещето, защото все пак е филм… но, което бъдеще е вече „сега“, и може би всички ние вече сме в съвсем нов филм – така от всеки един момент може да се разкаже приказка… Mina, такава е и твоята прекрасна приказка, за което много, много ти благодарим… хубаво е да срещаш подобие… от това се ражда Друг смисъл…

    От екипа на филма

  2. Jivotut vinagi shte e tochno tolkova boleznen, kolkoto e…, a ima mnogo krasota i smisul i nai-veche istina, chovechnost bez pudra i makiaj, v tozi film ima mnogo surce, ako mojehme vsichki da se kachim na edno plastmasovo motorche i da se vurnem pri koteto, nqkude tam, na onova mqsto, koeto izpluva v sunq, vmesto tova burzame kum dobre planuvanoto neizvestno, zashtoto nqkoi nqkude e kazal ili sme chuli, che ni chaka neshto po-dobro, che trqbva da namerim neshto po-dobro…
    ZASHTO, zashto mu e trqbvalo na Ruso da pishe za obshtestveniq dogovor, a ne si e tursil koteto…horata sme stranni jivotni, moje bi nai-strannite, lutaiki se v gonene i nastigane na materialnoto i novoto, koeto dnes e edinstvenoto istinsko i kachestveno, i straeki se da skriem vinata si ot potupkaniq ni rodov dulg, se zabravqme, se ostavqme i produljavame napred ili prosto na nqkude, nadqvaiki se s vremeto vsichko da premine, da se zatrupa s prust i pepel…tichame sled luskaviq Maibah, nai-noviq iPhone, iskame vsichko, da si osigurim vsichko i toku vij shte se pochuvstvame kato togava s koteto..
    No ne dostigame nishto, ne pritejavame dori polovinata ot luskavite predmeti po reklamite i togava se natujavame i ozlobqvame, zashtoto sremejut ni e bil naprazen, zashtoto sme razocharovani ot nqmaneto na neshto,koeto ne ni trqbva, no bi bilo hubavo da go imame..konsumatori,turseshti neshto, koeto ne se predlaga na pazara.., da, jivotut e tochno tolkova boleznen, kolkoto e…
    Self e edin nematerialen produkt, koito hrani dushata i te kara da se chuvstvash „qko“. Self pregrushta zritelq, pozdravleniq i blagodarq za podareniq mig v sveta na ideite :)Derzaite i produljavaite da useshtate….

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход