Козлодуй – верую или измишльотини….

 

http://www.kznpp.org

Критичен и обсъждан район… национална сигурност, интереси, жестока поляризация на бедни и богати…  Много алкохол за неутрализация на възрастните, много „алтернативни“ начини, купени за децата от добре платените родители…  Един от най-богатите райони в страната, все пак – това е АЕЦ…

По улиците няма никой, дневните капани  дискретно  пускат хаус и са празни, нощните кръчми с чалга, пак са празни…  

Прекрасен терен за култура, една от най-модерните сцени в страната… Прекрасна база за спорт, също една от най-достъпните и евтини бази в страната… 

Хората, които живеят тук, не живеят тук… Като Нострадамус, той за себе си знае и се е само-предсказал… Цена – обреченост,..  и „човекът-тук“ все си мисли, че престоят е нещо  временно, докато в един момент не осъзнае, че е вече „останал-тук- завинаги“… Гърчи се вкъщи, ако не е от „фабриката“, или, ако е от фабриката,  си иска да си е жив, като пътува далеч, далеч от „тук и сега“ …  С  идеята, че бъдещето е напред, ако въобще има такава идея…

А то, бъдещето е всъщност „сега-то“ и става ясно, че с времето правим избирателна пропускливост и темите „табу“ линчуваме, докато не ни тресне нещо по спешност, за което службата по „спешна“ медицинска помощ в града, разбира се, не може да реагира… Та, така с фантазиите,… стрес и амбиции – щото „тук-има-хляб-да виреят“,.. Материалното време е намерило прекрасното си превъплъщение…

Не зная и аз какво трябва да се направи… Може би, нищо…

Всъщото време, Козлодуй, като едно привидно ощетено от комерса място, все пак е и едно шантаво – прекрасно място… Дунава… Затова тръгна и идеята „природа – Бог – измишльотини  – или самите ние“… Страхотният бряг и река, не мога да си представя, как това се замества с наложени реклами за СПА … И, ако отговорът е „инвестиции“, защо се изпуска „тук и сега?…

Приблизително, в превод горното парче означава, че Бог е над Водата.. И си мисля, че хората, в близост до реката, са щастливци, когато го знаят… Щото, при видимия  с просто око непосилния заряд на разпада на атома и културата, те биха могли да могат да неутрализират този непрекъснат огън…   Без илюзии за вечност, тя, вечността е само на една крачка – във водите на многовековния Дунав… Всичко останало от момента „тук и сега“ е вече минало…

Та, значи: „Адът – това съм аз“… Спокойно пропускаме източника,  щото едното  цитиране   на имена и теории не ни освобождава от по-горе казаното…  То е всъщност:  Може ли някой да ми каже, че не се чувствам така, както се чувствам?… 

 

снимка: Александрина Липова

снимка: Александрина Липова

 




Трябва да влезете за да напишете коментар Вход