Защо напоследък грозотата убива красотата?

Това са думи на една майка, чиято дъщеря беше убита на пътя от таксиметров шофьор, който си позволи да каже, че такива неща просто се случват. Фразата мисля, че точно описва какво се случва напоследък в нашата действителност.

Позволявям си да пиша за тези неща, защото лично съм преживяла драмата да загубиш много близки хора, а да няма дори едно разкаяние за причинената болка, да не говорим за справедлива присъда.  В много от тези случаи се говореше за един „интелигентен начин” за измъкване от ситуацията – т.нар. споразумение с прокуратурата.

Задавам си въпроса – има ли цена човешкият живот? Напоследък сякаш се обезцени напълно. А говорейки въобще за човешки взаимоотношения, мисля си, че такива няма или са все по-голяма рядкост. Всеки може да крещи, да ругае, да унижава, да заплашва, да убива.  Питам се, докога? Питам се, докога тези хора ще се смятат едва ли не за героите на деня?

Много малък процент от хората си позволиха да се изкачват нагоре. За еволюция при останалите, слизащи надолу не може да се говори. А, и как да се случи това, след като блатото се оказва едно доста удобно място за живеене.

Често си задавам въпроса – Къде по пътя забравихме, че преди всичко сме хора и след това всичко останало? Къде е красотата в човешките взаимоотношения? Подбирайте думите внимателно, сякаш са стъклени цветя – пишеше някъде. Защо сме толкова неосъзнати и ограничени? Какво трябва да преживеем, за да прогледнем?

Въпреки всичко аз Вярвам. Вярвам, че духовността ще навлиза все по повече в нашето заспало общество. Нека всеки един от нас се опита да влезе навътре в себе си, само така би могъл да намери отговорите на многото въпроси.

Роси Кирова



Един Отговор на Защо напоследък грозотата убива красотата?

  1. Когато имаме тази вяра, и сме в усещане за нуминозност, т.е., толкова е силно убеждението, неизчерпаемо да сме в едно с това, което чувстваме и мислим, това е индикация, че сме със себе си… Винаги има „рационални фактори“, които могат да ни разубедят, ( те са си наши, като цяло), и които в повечето случаи успяват. Те сами по себе си са важни, и те са тези, с които трябва да живеем, ако искаме да сме част от света и да живеем на практика, защото те са нашето огледало и нашият жив живот…

    По принцип, тези, които търсят, като цяло са „обречени“ да са извън „хармонията“ на т.нар. норми… Имаше нещо от сорта:
    „Ако никой не ме мрази и не ми се сърди, значи не правя нещата както трябва“…

    Много добро послание правиш…

    Обичаме те!…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход