Освобождение – реалност, идентичност и независимост

Младежко и юношеско творчество

Генчо Петков

Генчо Петков

Консенсусната реалност – стена или врата към Други светове…

За началото на една книга, в опит за разбиране на себе си…

Когато всяко движение е промеждутъчно…

 А, в общото търсим детайлите и обратно…

И пак, всичко е в главите ни, ли?…

Или наистина може да се пресече от Другата страна?…

Как се тръгва към себе си и защо се  минава през външния свят?  Че, нещата са взаимно свързани е ясно, но стига ли ни това обяснение, а какво точно не ни достига… 

Предговор

Предговор 1: Просто предговор… 

Най-накрая се наемам да пиша нещо, може да е лист – два, пък може и цяла книга да се окаже… Работата е там, че имам безброй мисли в главата си и не знам, защо избрах тази тема…  явно в момента тези мисли са най-отгоре в съзнанието ми, което между другото, е страшно разхвърляно и  нелогично, и нямащо нищо общо с нормално съзнание и ежедневни мисли, а по скоро всеки ден ме хвърля от скалата в морето на размисъла за всестранни неща, прости, сложни, възвишени или просташки, но всеки път различни…

Точно затова не мога да си събера мислите, за да напиша нещо, но хайде вече да се опитам, защото предговорът май стана сам по себе си тема, затова може и да напиша друг предговор, а точки и запетайки в мисълта няма, щото бях много „заплеснат“…  Сигурно ви е странно и тъповато това, което написах но така е, и аз по някои път не се разбирам…

Предговор 2 – Освобождение

А това сега, е предговор на самата тема, и то не за друго, а за да знаете за какво става въпрос…  защото, както обикновено ще си разпилея мислите така, че и аз няма да схвана за какво съм писал, а именно: първо – „освобождение”,  за какво става въпрос? Не за територия, разбира се става въпрос, а за освобождение на ума… от какво? Ами, как от какво, от всичко… За сега само ще изброя, пък после ще разсъждавам (е, поне така си мисля)… И така, започвам…

Става въпрос за възпитание, религия, обществено мнение, образование…не че, човек не трябва да се учи, да вярва или да е привързан към част от обществото, която счита за приятели, но… просто това не е личност,  защото, се превръщаш в една машина, „програмирана” от това, което изброих…  То… то не е нужно! Повечето хора така си мислят… Да,  не е нужно, но може да бъде  лесно и приятно, ако сам изградиш програмата си, защото след това пак можеш да се възползваш от всичко, но вече не зависиш само от него…

Предговор 3 – Реалност

Реалността е, че няма реалност, всичко има хиляди гледни точки и никой не може да каже коя е правилната…   всъщност може, ако човекът е ограничен, защото точно това са хората, за които е невъзможно да се освободят…  те са толкова много, приели тази „програма”, която е предназначена едновременно да си мислим, че всичко знаем, можем и че ние решаваме, а всъщност, същността й е да се самоподдържа, като ни държи съобразяващи се и подражаващи…

И тогава, каква личност си, ако има още  безброй като теб…  Това не е естествено, защото всеки човек е създаден, за да бъде различен и това е напълно възможно… обаче, свидетели сме, че дори в един малък град има групи от хора, единици, десетки или дори стотици пълни копия един на друг…

Ето това е доказателството, че доста хора не са Себе си, а са тези, които им се казва да бъдат по една или друга причина…  най лошото е, че не го осъзнават и не го вярват, но докато не повярваш и не се погледнеш отстрани за да видиш каква марионетка си, няма да можеш да се освободиш…

Има ли смисъл да го продължавам или само си губя времето?…  Имам безброй мисли и май ще стане книга, като се има предвид, че това дори не е целия предговор…

Пресичам пътя към реалността, аз ли се движа, или тя – реалността?

Наистина, пътят към „реалността” е труден, осеян с въпроси, съмнения, неразбиране… Това, което казвам, са мои мисли, аз тръгнах (или поне така си мисля), тръгнах, но не знам ходи ли ми се, защото май все повече осъзнавам че няма такава реалност…  всъщност, няма никаква реалност…

Стената и какво има от Другата страна?

Всичко е една матрица, една черна дупка, бездна и май вече я поглеждам – не е страшна, всъщност. Идейна е, чиста е, не е омърсена от милиарди откъснати от себе си съзнания и мозъци… Ето, че докато пиша, вече ми се изяснява, вече съм спокоен и необъркан като преди… е, объркан съм, но от хилядите нови въпроси в главата ми… за тях по – късно…

Тук е мястото, тук човек е спокоен и всичко е по-красиво…  Радвам се на най малките неща, осъзнавайки колко са сложни…  И това място не е далеч, то е точно до теб, проблемът е там, че между теб и него има стена с вплетени в нея спомени, чувства и всичко, което ти е било втълпявано от „поддръжниците”,  които дори не знаят че са такива…

Врата или процеп между световете…

Ще ви споделя, че първият път, в който ударих по стената (и това беше съвсем реално), всички звуци утихнаха, не можех дори да мисля трезво и не знам защо ви пиша в минало време, след като това ми се случва сега…

Спирам сега, осъзнах, че не съм стигнал мястото, а само съм го видял…  мога да мечтая за него, да му се наслаждавам през стената, но само толкова, поне за сега…  поне, докато някой не ми помогне… спирам вече…  пак много се обърках, с мен и вие…

Генчо Петков

(Следва продължение)



4 Отговора на Освобождение – реалност, идентичност и независимост

  1. сиси кеч

    не знам на колко години си ,но за мен съзнанието и интелекта ти са на вселенско ниво.Остава само да се научиш да господстваш над думите.

  2. Това е Прозорецът, брато! Може да изглежда като стена, но с твоето разбиране, тя изсветлява и невидимото става видимо.

    Браво!

  3. Камелия Накова

    Много красиво и леко объркващо , но се радвам,че го прочетох !Не съм знаела,че имаш толкова добре развито съзнание, като се има предвид,че не ти личи ! И който не те познава ,няма и да предполага,че си такъв!Много ми хареса ! Това беше уникално ! Е,радвам се, че повече хора ще могат да разберат за този твой скрит талант ! Поздравления и късмет за напред !

  4. Супер!!!
    Това, което правиш се нарича рефлексия… Съзнанието осъзнава само себе си… Отличителната характеристика на съзнанието и най-важната негова страна… (несъзнаваното не може да осъзнава само себе си)… Само-съзнание… само – осъзнаване… Демек, не е важно само да имаме съзнание за реалността, ако не о-съзнаваме онова Нещо, което съзнава… В учението на Юнг това Нещо е центърът на личността, или труднопостижимия Self …

    Когато се случва процесът на саморефлексия, съзнанието се оказва в ролята на свидетел и това е, на което учат будистките практики… Т.е., наблюдаваш мислите си „отгоре“ – като „плуващи облаци“, без да имаш отношение към тяхното движение (оставяш ги сами на себе си)… и, именно това е пътят към „освобождаването“, за което говориш… или пътят към цялостната личност, която не е нито съзнавано, нито несъзнавано, а и двете заедно във вида на нещо Ново…

    Много се радвам, че тези неща са по твоя път… Продължавай така, в това е истината… Имаше една дефиниция в хаоса „Нищо вярно – всичко е възможно. Нищо вярно – нещо Материално“… Това е балансът на ирационалното и видимото…

    Виждаме, че стъпваш на „реалността“, която както се разбира от текста, е „консенсусна“ ( демек, схема, на която са ни научили) и все пак, е някак си „вън от нас“… защото, както казваш ти самият, е сложно да се каже кое е външно и кое – вътрешно (тъй като реалностите са субективни)… Търсим равновесието на силите или тяхното производно…

    Продължавай, от това ще излезе нещо страхотно… Плюс това, вътре има и чувство за лекота и хумор, което е страхотен плюс!

    Поздрави за този силен личен опит!

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход