Запали свещичка, Господи … и вярвай

В църква „Св. Троица“ в Козлодуй, Отец Пламен прочете молитва за оздравяването на 16-годишния Габриел Цибров, който катастрофира с мотор преди 4 дни.

Петя Дилова

Най-интересната интерпретация, която съм чела за живота е, че той е шум между две упорити мълчания – мълчанието преди да се родиш и това, което ще е след като умреш. Тогава, когато си „при” Бог. Бог е именно това мълчание, което често крещи в душите ни. Понякога е крясък, който упорито мълчи.

Всеки от нас възприема Бог по свой собствен индивидуален начин. Затворете очи и го извикайте. Какво виждате? Светлина? Човек? Исус? Или друго? С образ или без образ, Бог е енергия, висша сила, път, посока, покрив, светлина… над човека. Така е решила да построи своята йерархия Вселената. Каквото и да е скрито в идеята за Всевишния като смисъл на човешкия път, то тази идея е била жизнено необходима на човечеството, за да оцелее и да се запази. Тя е била стожерът на цивилизациите. Ние сами сме го издигнали, за да има здрава опора крехкият човешки живот.  

Поне няколко пъти през живота си си задаваме онези вечни въпроси, на които още нищо друго не е в състояние да отговори, освен Господ. Кои сме ние? От къде сме дошли? Защо сме тук? Къде ще отидем, когато извървим земната пътечка? Вероятно идеята за тази йерархия на Вселената е най-удобното обяснение. Но засега е и най-правдоподобният отговор на тези въпроси. Именно това ни дава тази идея – обяснение, едно приемливо обяснение, което за няколко години слага край на въпросите. Когато помъдреем малко, започваме отново да се питаме. Само че този път по-бавно и мъчително стигаме отново до същия отговор. И така вече хиляди години. Хиляди години тази идея, която понякога прилича на хубава приказка, поставя естествения ред на нещата – раждането, животът, въпросите, отговорът и накрая смъртта. На тази идея се оповаваме, в нея търсим обяснения, тя ни дава устои и норми, търпеливо подрежда традициите в културното развитие на цивилизациите. И ни най-малко не става дума за това доколко сме религиозни. Можеш да вярваш и без да бъдеш религиозен. Не става дума дори за това доколко си вярващ. Неверници няма, има страхливци. Дори глупакът знае, че не управлява нито Вселената, нито живота си сам. Въпросът е там кога си даваме сметка за всичко това. Кога си задаваме „вечните въпроси” и колко дълъг е пътят до техните отговори. Може ли някой да отрече, че тази енергия, която сме избрали да наричаме Бог, се стреми към мирното ни съществуване и хармонията ни (и вътрешната, и с околните, и с Природата). Учи ни на човещина, на смирение, на справедливост, уважение, взаимопомощ, отговорност, любов… Да, тя ни учи! Ние сами не бихме могли – може би отдавна да сме се изклали, водени от яростно настървение и злоба, ако Бог не ни бе дал човешкото, което носим. Може би… Бог е нашата мисъл, но ние късно го разбираме. Късно разбираме и неподозираната сила на тази мисъл. Оттук именно се е родила молитвата – тази надежда, тази невидима опора, която сами си даваме.

Вероятно ще се замислите какво ни отнема Бог?! И въобще отнема ли ни нещо при все, че всичко ни дава?! Да, отнема ни. Първо отнема две логични и много важни неща – хаосът и злото. Аз не бих могла да си представя какво би се случило при отсъствието на идеята за Бог. Вероятно една вечна, жестока и кървава борба за надмощие между всички живи същества. Абсолютен и неконтролируем хаос, който безспорно бързо би се превърнал просто в борба за оцеляване. За щастие Бог „съществува” и с това предотвратява тази опасност. Относно злото – нали казват, че върви ръка за ръка с доброто. Винаги и навсякъде. Затова в човешкия роман другият главен герой е Дяволът. Той също е силата на собствената ни мисъл – само че от опаката страна. Има хора, които обичат да носят дрехите си наопаки… Добре, че приказките са измислени така, че винаги да побеждава доброто. Дано и в човешката приказка е такъв замисълът. Зло са сектите например – една деформирана представа за идеята за Бог, комерсиализирана от злото. Зло е и педантичната вяра – тя отнема свободата ни. Понякога отнема и разума ни. Освен това Бог отнема един много тежък товар от плещите на управниците ни (и слава богу) – да пишат неписаните закони. Онези, които със своята мъдрост се превръщат в правилата, по които живеем. „Не прави на другите това, което не искаш да сторят на теб.”; „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния.”…

Господи, дай на човека повече човешко; възкреси вярата му; позволи му да повярва в силата на собствената му мисъл, за да съумее да намери и запази Смисълът, който цял живот търси, лутайки се и блъскайки се и който ти полагаш в краката му още щом се роди. Запали свещичка, Господи, и вярвай, че това ще се случи!…

Автор на снимката: Петя Дилова

Последни публикации на Петя Дилова:

Статус… перманентно прецакан

Ако бях мъж



Един Отговор на Запали свещичка, Господи … и вярвай

  1. Д.Първанова

    Безкрайно ценно като послание… През погледа на модерния човек… И безкрайно богато на значения… неизчерпаемо…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход