Защо хората са странни?

 

Младежко и юношеско творчество

Александра Иванова

Намирам красота в това, което хората наричат странно. Аз зная, че красотата се крие на най-неочакваните места.
Щастието е в малките неща! Щастието е в приятелите, които се държат като идиоти, за да те разсмеят и които те прегръщат, когато се почустваш зле, щастието е в усмивката на любимия човек.

Има красота навсякъде, просто трябва да се огледаме. Вие ми казвате, че съм странна. Всъщност не съм странна, аз съм истинска. Онзи „сдухания“, който вие пренебрегвате, мисля, че е сладък. А онази лицемерка, която вие богорворите, аз мисля, че е смотана.

За вас съм странна, защото не съм като вас. Но аз се гордея с това, че съм различна, с това, че съм странна. Има хора, които ме обичат, защото съм себе си. Ами вие „изкуствени барбита“, когато се разплачете и ви се разтече спиралата за 20 лева кой ще ви успокои? Онзи гъзар с яката кола или копието, което ти говори зад гърба? Мен ще ме успокои момчето, което наричам „брат ми“ и онази прекрасна лудетина, с която се караме непрекъснато
и се смеем на себе си. Аз, въпреки, че съм странна, имам на кой да разчирам. А ти имаш ли?

Автор на снимката: Галин Липов

Последни публикации на Александра Иванова:

Защо?!

Духовно убийство

Твоята миризма е специална 



2 Отговора на Защо хората са странни?

  1. Pingback: Кога наистина обичаш? | Център за Личностно Развитие

  2. Ивелина

    Малко е трагично, че скъпата козметика, замени красотата на усмивката, а любовта се измерва в това колко харчи колата ти. В такива времена е най- добре да си „изрода“ насред изродското шоу, защото иначе някъде по пътя губиш самия себе си. :) Много се радвам, че все още има хора, които мислят по този начин, браво Алекс, много е свежо да видиш някой, който все още е истински :)))

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход