Любов

Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: „Остани!“

Свещта бавно догаря,
А с нея изгарям и аз…
Неуморно те търся в пламъка,
в сенките по стените –
До мен ли си или избяга?
Дали ще те видя пак?
Ще дойдеш ли и утре в непрогледния мрак?
Да се прокраднеш до мен като полъх,
А след това да изчезнеш оставяйки само спомен и аромат на парфюм…



Трябва да влезете за да напишете коментар Вход