Приказка за трепетликата

Нели Пенева

Някога преди много, много време, когато на Земята все още нямало хора и природата е била различна от сега, едно дърво израснало само. Незнайно от къде и как се появило то, но се отличавало от всички останали растения наоколо.

Дървото си растяло стройно и красиво, с прекрасна корона от много клони и изключително красиви листа. Никой не го харесвал, защото било различно от другите.

Най-много се отличавало от всички останали, защото било много щастливо. Радвало се на всеки миг, подарен му от Висшата природа и вярвало, че всичко е временно и ако не се наслаждава на мига, тогава какъв е смисъла на този живот!

Имало много мечти и не спирало да си представя как раздава и приема любов, и така изявява своята истинска същност.

Не само това, то знаело и колко е уязвимо и може да бъде наранено от ветровете, счупено от бурите, от животните, но това не можело да ограничи неговото щастие и по никакъв начин, да му попречи да обича живота и всичко, съществуващо около него.

Възхищавало се на урагана, който идвал със страшна сила и съсипвал всичко което срещне, но вместо да се страхува, дървото изпитвало обич.

Не знаело какво е да се движиш от едно място на друго, какво е усещането за това, но точно тази била причината да обича всичко движещо се. Изпитвало огромно възхищение когато се извие буря около него или пък някое животно премине в галоп.

И така си растяло все повече и повече и ставало все по-високо, следвало слънцето, усещало силата на слънчевите лъчи върху себе си.

Един ден се случило нещо необикновенно и различно. Дървото, както се любувало на поредния за него хубав ден, видяло в далечината прекрасна светлина, която се движила във всички посоки с огромна скорост. Отново се насладило на красотата, която му се предоставя, но в същия момент усетило и болка. Забелязало, че след преминаването на тази светлина, сякаш за съвсем кратко време, изчезвали дървета, растения, животни, изобщо – всичко. Това предизвиквало любопитството му, но и притеснение за неизвестното явление.

Забелязвало още, че колкото повече приближавала, толкова повече се усилвала и унищожавала всичко, без да пощади каквото и да е наоколо, а след това натъпвал мрак.

Учудвало се на всички – защо се подчиняват и не се опитват да се спасят…

Дървото наблюдавало с вълнение светлината как наближава все повече и към него и тогава усетило страх – от неизвестното, от смъртта.

Трябвало много бързо да намери решение – как може да  се спаси.

Първо съжалило, че не може да ходи – за да избяга надалече, но в същия момент виждало как животните бягат и въпреки това не стигат до никъде, а изчезват така, както изчезва всяка една малка тревичка, която си стои на мястото.

Съжалило, че не може да лети, за да разтвори крила, както правят птиците, и да отлети на още по далече, но отново виждало как птиците летейки падат  – покусени от това изгарящо явление.

Тогава си казало – Аз мога! Аз ще живея, независимо какво става около мен!

И най-важното – аз притежавам силата да сложа край на това безумие. Няма да се отдам на страха, няма да се предам, каквото и да се случва и така ще спася и другите, защото щастието на един от нас се измерва в това да направи и другите щастливи.

Толкова силно било това чувство, такава огромна енергия се излъчвала наоколо и се предавала на всички, че в един момент листата на дървото започнали едновременно да трептят. Всяко едно се движило без да спира и точно в този момент се случило сякаш чудо – изгарящата светлина си останала на местото и не посмяла да приближи до дървото, тя сякаш изгаснала.

Дървото разбрало, че всяко едно същество притежава огромна сила и когато не се страхува и вярва, че може да направи и невъзможното, тази сила става много силна и непобедима и нищо не може да я унищожи.

От този ден натам всички растения, птици и животни наоколо обикнали дървото и го нарекли – трепетлика. И до ден днешен листата му не спират да трептят всяко едно в определена от него посока.

Трепетликата станала любимото дърво на всички малки ангелчета. И сега, ако погледнете, ще видите как на всяко едно листенце има по едно малко ангелче, което се люлее радостно и щастливо и пее своята ангелска песен.

 

Последни публикации на Нели Пенева:

ЗА или ПРОТИВ ваксината срещу рак на маточната шийка

Дъното

„Който има очи, ще види. Който има уши, ще чуе”

 



3 Отговора на Приказка за трепетликата

  1. много поучителна приказка,много ми хареса

  2. Павлина Николова

    „Аз мога! Аз ще живея, независимо какво става около мен!

    И най-важното – аз притежавам силата да сложа край на това безумие. Няма да се отдам на страха, няма да се предам, каквото и да се случва и така ще спася и другите, защото щастието на един от нас се измерва в това да направи и другите щастливи.“

    Няма по силно от духа, когато имаме силен дух и вяра нищо не може да ни прекърши и унищожи.

    Това, което трепетликата е направила е показателно за силата на нашето намерение. Колкото и слаби и нищожни да смятате че сте, че нищо не зависи от вас… НЕ е така. Всичко зависи от всеки един от нас.

    С каквото и да ви плашат, помнете, че всеки от вас може стига да поиска и да изрази намерението си, може да спре и най-голямото зло…

    Напоследък много сънища показват „негативни“ намеси ( в кавички, защото и те служат на определена добра цел свързана с нашето собствено развитие), безпокойство, принуждение, чувство за нещо негативно или тъга (всичко, което би могло да ви държи в ниските вибрации и да ви отдалечи от целите ви за израстване), което сякаш те кара да правиш нещо, което не желаеш.

    Запомнете какво е направила трепетликата и в съня изразете желанието и намерението си, тогава никое зло не може да оцелее, това е само изпитание за нас – да си спомним кои сме и на какво сме способни. Така се превръщаме в това, което сме били винаги, но сме забравили.

    А ако се питате защо говоря за сънищата – там е нашето тренировъчно поле, там се учим да развиваме много качества и умения, които да ни помагат в живота.

  3. Парадоксално… Всъщност, зад страха има причина и тя не е само и единствено страх… Страхът е движение, а както виждаме – и красота… Още едно доказателство, че нещата не са такива, каквито изглеждат… Притчата е прекрасна… много може да се мисли над нея…

Трябва да влезете за да напишете коментар Вход